Читать «Преследваният» онлайн - страница 89

В ъгъла стоеше едър бодигард и наблюдаваше мълчаливо сцената.

Когато Голицин влезе, тя вдигна невъзмутимо глава и регистрира присъствието му със студена усмивка.

— Как я караш, Сергей?

Малцина бяха онези, които се осмеляваха да се обръщат към него по този начин. „Генерал Голицин“ беше окей; „другарю генерал“ — още по-добре. Собствената му съпруга и децата му го наричаха „другарю генерал“ в лицето и „генерала“ зад гърба му; последната, членувана форма особено му допадаше, защото подчертаваше неговата уникалност. В края на краищата този чин му бе присъден пожизнено, от него лъхаха власт, престиж и авторитет. Доставяше му удоволствие да вижда израженията на лицата на непознати, когато научеха, че не е генерал от някакви си въоръжени сили, а от КГБ.

Свойското обръщение „Сергей“ беше привилегия на равни нему, а такива, поне в неговите очи, бяха малцина. Татяна Лукина със сигурност не беше сред тях. Тя се водеше специален сътрудник на началника на канцеларията на Елцин; беше най-младата от сътрудниците, дясна ръка и личен съветник на шефа си.

Което в никаква степен не беше в състояние да впечатли Голицин.

В Кремъл имаше повече специални сътрудници, отколкото мишки. Това бяха все хора, боричкащи се за благоволението на началствата и опитващи се да се представят за нещо повече от носачи на чанти, отварячи на врати и подавачи на палта, каквито бяха всъщност. Ала Татяна Лукина притежаваше още една, безценна квалификация: беше любовница на началника на президентската канцелария — с други думи онази, която сутрин прошепваше първата дума в ухото му, след като бе заемала цялото му внимание през нощта. Началникът на канцеларията на Елцин беше мързелив и суетен бюрократ, който обожаваше привилегиите на властта, но ненавиждаше затъпяващото ежедневие на работата си като администратор. Основната му квалификация за заемане на този висок пост бе готовността да участва в запоите на онова нелепо недоразумение, което наричаше себе си президент на Русия. Цялата кремълска администрация знаеше прекрасно това. Ето защо всички важни дела минаваха през Татяна, чиято работоспособност и амбиция изцяло компенсираха мързела и безразличието на шефа й.

Татяна беше завършила право в Московския университет като първенец на випуска. Една проверка от съответното място бе показала, че онези професори, които не бе успяла да грабне с научни знания, бяха отстъпили пред напора на тялото й; така постепенно се бе класирала втора по успех. На първа позиция известно време се бе задържал някакъв млад гений, който не спеше нощем и бе изчел всички книги от университетската библиотека — младеж със слонска памет и ораторска дарба, на която би завидял телевизионен проповедник. Една нощ, две седмици преди държавния изпит, по негов адрес в КГБ се бе получил телефонен сигнал — както се оказа впоследствие, от женски глас, пожелал да запази анонимност — за притежание на забранена литература. При обиска на стаята му бяха открити купища американски списания с детска порнография, както и видеокасети — също контрабанда от САЩ — с такова съдържание, че следователите си бяха изповръщали червата. Разбира се, човекът се бе заклел в невинността си, твърдейки, че за пръв път вижда всичко това, но протестите не му бяха помогнали особено. Още на следващия ден университетските власти го изтъпанили на сцената в аулата под хор от дюдюкания и подигравателни възгласи на цялото студентско тяло и от там бе откаран право в затвора.