Читать «Преследваният» онлайн
Брайън Хейг
Annotation
През 1987 г. блестящият студент по физика Алекс Коневич е изключен от Московския университет заради частна предприемаческа дейност. През 1991 г. той вече притежава 300 милиона. Алекс се хвърля в икономическия хаос на разпадащия се Съветски съюз и създава бизнес империя с невероятната си находчивост… и с помощта на Елцин, чиято президентска кампания спонсорира.
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Брайън Хейг
Книга първа
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
Книга втора
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
Бележка на автора
Благодарности
info
Брайън Хейг
Преследваният
Посвещавам
тази книга на Елена
Книга първа
Измамата
1
Ноември 1991 г.
Нижеха се последните дни на една империя, която с пъшкане и олюляване пристъпваше към своя гроб. Сътрудникът наблюдаваше шефа си, който бе застанал до прозореца и гледаше съсредоточено в мрака навън. Времето за вземане на решения изтичаше. Съдбата на цяла нация, а вероятно и на цялата планета зависеше от техния следващ ход, който трябваше да се предприеме точно сега, в този момент.
Всяка минута шефът щеше да се качи на горния етаж, за да се види с Михаил Горбачов и да му връчи или спасителен план, или смъртна присъда.
Но какъв съвет се дава на лекаря, който току-що е отровил пациента си?
На някакви си пет километра от там — както и двамата знаеха — Борис Елцин току-що бе наченал трета бутилка шампанско. Вече порядъчно пиян, той явно бе решил да се гипсира докрай. Сигурно имаше повод да празнува, макар че сътрудникът нямаше и най-малка представа какъв е поводът. Един агент на КГБ, дегизиран като келнер, носеше пиенето, не изпускаше Борис от око и между две поливания се обаждаше да докладва за ситуацията.
След седемдесет години боричкания и размирици нещата бяха стигнали дотам, че съдбата на последната световна империя зависеше от титаничната схватка между двама души: единият, предопределен да се запише в историята като най-трогателно наивния генерален секретар, а другият — досадно, кухо, безмозъчно кречетало.
Горбачов се чувстваше унижен и безпомощен; и двамата мъже знаеха това. Той бе наследил от предшествениците си едно измислено царство, една абсурдна постройка, имаща за основа катехизис от кухи идеи, а за стени — купища трупове. Онова, което навремето бе замислено като пролетарски рай, сега поглеждаше с нескрита завист към държави от Третия свят, чудейки се защо и как нещата са се объркали толкова фатално. Каква ирония!
Жалка история, това беше истината.
