Читать «Преследваният» онлайн - страница 88

Мъжът се пресегна под масата и с две ръце стисна коленете си, които бяха започнали да тракат едно в друго. Лицето му беше мораво. В гърдите му блъскаше парен чук. С умоляващ поглед той потърси подкрепа от насядалите наоколо, някакъв знак на съчувствие, дори най-незабележим; едно хладно кимване би му свършило добра работа в този момент. Девет чифта очи гледаха разсеяно в различни посоки. В тавана, в масата, в белите стени.

— А предложи ли им пари? — попита Голицин.

— Пари, жени, коли, дрога. Всичко, което биха могли да си пожелаят.

Пълна тишина.

— Те просто ме напсуваха и ми затвориха телефона.

— Значи не си им предложил достатъчно, тъпако!

Около масата се разнесе нервно хихикане. Всички присъстващи, всички до един, бяха чули пистолетния изстрел в слушалката на Голицин след онзи последен, фатален разговор с Владимир. Какъв миг! Дрезгавият, гърлен глас на Голицин се бе оказал достатъчен, за да накара корав мъжага като Владимир да си тегли куршума. Това си беше за Книгата на Гинес!

Нещо повече — те всички бяха свидетели на реакцията на стареца. Той изобщо не се бе стреснал, не бе изпсувал, дори не бе трепнал. Онзи отсреща — бум! А той — нищо. Всъщност не съвсем нищо — на лицето му се бе изписала тънка усмивчица.

Същата противна, злорада усмивчица, с която сега Голицин удостои мистър Интерпол. Дали нямаше да му докара някой инфаркт? Е, това си струваше да се види!

Голицин изпука с кокалчетата на пръстите си, после с убийствено надменен тон каза:

— Чуй ме сега, тъпако. Всички тъпаци да слушат внимателно. Коневич няма план за действие. Той импровизира. Ако изобщо успеят да минат границата, ще се метнат на някой нощен влак или самолет и ще се запилеят някъде из Европа, та после иди ги търси. Единствено Интерпол може да издаде заповед за арест, която да има правна сила за целия континент. Единствено Интерпол има пряк достъп до компютърни транзакции с кредитни карти. Единствено Интерпол може да нарежда на полицейските и граничните власти на всички европейски държави. Схващате ли за какво ви говоря?

Човекът си записваше трескаво всяка дума в малко тефтерче, макар че нищо от казаното не бе ново за него. Беше се свил на стола си, сякаш се опитваше да се слее с тапицерията.

Голицин се изправи и тръгна към него. Наведе се, доближи устата си на педя от ухото му и промърмори:

— Хващай телефона и им предложи още пари, тъпако.

После закрачи към вратата, отвори я с ритник и я затръшна гневно зад себе си. В стаята се разнесе колективна въздишка на облекчение. Единствено Ники наблюдаваше с любопитство сцената и видимо се забавляваше. Да видиш бивши служители на КГБ как се гърчат и потят на столовете си не беше гледка за изпускане.

Всички грабнаха едновременно телефонните слушалки и припряно, един през друг започнаха да дават нареждания на подчинените си как най-бързо да заловят Алекс Коневич.

Голицин се спусна по стълбите един етаж надолу, след това почти тичешком пое по късия коридор, водещ към малка, добре осветена заседателна зала. Вътре, седнала в единия край на дългата маса, го очакваше търпеливо млада жена, стройна и невероятно привлекателна в деловия си яркочервен костюм с вталено сако и предизвикателно къса пола.