Читать «Преследваният» онлайн - страница 87

Малоумникът, който преди малко се бе похвалил със собствените си усилия за завардване на гари и летища, се наведе напред и посъветва Ники:

— По-добре би било да им раздадеш снимки. Нашият опит показва, че визуалното онагледяване е далеч по-ефективно от словесните описания. — Той се усмихна накриво и продължи: — Ако разполагаш с факсове, с удоволствие ще ти предоставя снимките им.

Той веднага се разкая, че изобщо си бе отварял устата.

— Факсове, викаш? — прогърмя гласът на Ники, който с мъка се сдържаше да не скочи от мястото си и да го удуши. — Нямаш проблем, тъпако. Както е известно, всеки джебчия е оборудван с факс. Носи го в задния си джоб.

Останалите около масата хвърляха гневни погледи към своя дебеловрат колега заради глупавата му забележка. Нищо чудно, че тоя Ники им се бе изплъзвал с такава лекота.

Ники подпря облечените си в черна кожа лакти на масата.

— Чуй ме сега, малоумнико. Тези хора нямат нужда от твоите снимки. Те са джебчии, а джебчиите са… какви? Наблюдателни, нали така? Това им е работата. Да наблюдават. По цял ден гледат и преценяват хората. Докато мигнеш, могат да ти кажат дали някой има пет долара в джоба си, а друг — хиляда.

Ники удостои нещастника с още един изпепеляващ поглед и млъкна. Какво разбираха тия? Колкото свиня от кладенчова вода. Той дръпна от пуретата, облегна се назад и на лицето му отново се изписа отегчение.

Следващият поред, в предишния си живот офицер за връзка на Министерството на вътрешните работи с Интерпол, се присви уплашено на стола си с поглед, втренчен в гладката повърхност на масата, отлющи с нокът някаква невидима коричка от носа си, после промълви с едва чут глас:

— Обадих се на бившите колеги и ги уведомих, че до броени часове ще получат заповед за ареста на Алекс.

Той млъкна и зачака поредния докладчик да вземе думата. Няколко мига никой не проговори. Тишината беше оглушителна.

Мъжът погледна боязливо с крайчеца на окото си Голицин, който изкриви лице в презрителна гримаса.

— И какво направиха колегите ти в отговор на твоето обаждане? — попита троснато той, като го изгледа злобно.

Тъкмо това бе въпросът, от който мъжът най-много се боеше в този момент.

— Ами… изслушаха ме…

— Изслушаха те?!

— Ами… да. Интерпол няма да предприеме нищо, докато не бъде сезиран по съответния законов ред. Просто няма как да стане. Това е една много бюрократична организация, процедурните им правила са железни.

— Искаш да кажеш, че Интерпол няма да си мръдне пръста?

— Не, не искам… не казвам това.

Останалите акули около масата седяха притихнали на ръба на столовете си в очакване на изригването. Точно това казваш, приятелю, че нищо не става от теб!

— Тогава би ли ми обяснил какво точно искаш да кажеш? — излая Голицин.

— Ние… тоест ние, като служители на „Коневич и сие“, нямаме… искам да кажа, не разполагаме със законови компетенции да… изискаме от тях да арестуват някого. Преди да предприеме нещо, Интерпол иска да види редовно издадена заповед за арест.