Читать «Преследваният» онлайн - страница 54

Какво пък — налагаше се да ускори процедурата, прескачайки някои от по-маловажните етапи. Момчетата от задната стаичка щяха да почакат; красивата женичка на Коневич бе призвана да изиграе главната роля в тази драма. Мисълта за това даваше сили на Владимир, доставяше му удоволствие, ала и тук трябваше да се пипа умно и с мярка. Малко престараване, и Алекс можеше да се ядоса и заинати. Тънка бе границата между непреклонната ярост и примирението и Владимир бе длъжен да дозира внимателно принудата, да притиска и тероризира Коневич по конструктивен начин и в правилната посока нито твърде бавно, нито прекалено бързо. Разбира се, младежът щеше да се гневи и пени, поне отначало. Щеше да крещи обиди, да плюе и заплашва. Но в случая вече не ставаше дума за него, а за страданията и унижението на съпругата му; ето защо рано или късно Коневич щеше да изпадне в дълбоко отчаяние, да бъде обзет от усещане за пълна безпомощност и безизходица и накрая неминуемо щеше да поддаде, подчинявайки се на всички искания на Владимир.

Да, процедурата трябваше да протича бавно и ужасяващо.

Само тогава Алекс щеше да приеме избора, който му се предлагаше: онова, което е останало от жена му, срещу фирмите и цялото му богатство.

— Три часа — отвърна накрая Владимир. — Ако имаме късмет, може и два.

Отсреща изригна потоп от сквернословия. В течение на няколко мига Голицин обсипа Владимир с всички възможни обидни думи, от некадърник до кретен и малоумник. В отговор Владимир просто свали слушалката от ухото си, като го остави да си излее яда. Вече цяла година му се налагаше да търпи ругатните и подигравките на тоя противен старец. Беше му писнало и сега реши да пропусне поредната тирада покрай ушите си. А така го сърбеше езикът да го прати по дяволите! След малко, когато гласът в слушалката поутихна, той отново я вдигна и каза:

— А може би предпочитате да дойдете и да се заемете лично?

— Не ми харесва нахалството ти — излая в отговор Голицин.

— Мен малко хора ме харесват. — Той помълча и добави: — Два часа, може би три.

— Това не ми върши работа.

— Хубаво. А какво ви върши?

Голицин припряно заобяснява проблема; гласът му звучеше в слушалката като картечни откоси. Владимир слушаше внимателно. Накрая Голицин запита:

— Не можеш ли да го накараш да се обади лично на тоя Юджин и да измисли някакво оправдание? Ама че досадник! Гледай да го разкараш.

— Дайте ми номера — каза самонадеяно Владимир, после извади молив и си го записа. — Ако Коневич каже една погрешна дума, жена му умира. И все пак разбирате риска, нали?