Читать «Преследваният» онлайн - страница 55

— Не, обясни ми какво имаш предвид.

— Ако се наложи да я убия, губим важно средство за въздействие.

— Сигурен съм, че и без нея ще му въздействаш достатъчно.

— В момента съзнанието му е изцяло заето с една-единствена мисъл: собственото му нещастие. Ако му я отнемем, ще трябва да започвам всичко отначало.

— Искаш да кажеш… да го биеш и изтезаваш още веднъж?

— Да, всичко отначало.

— Че какво лошо има в това?

Ремъците бяха разхлабени и свалени, Алекс бе изправен до седнало положение на леглото и Катя опря телефон до ухото му, без да вдига палеца си от копчето за прекъсване на линията. Указанията, които получи, бяха кратки и делови, а последствията от неизпълнението им му бяха разяснени с безпощадна прямота:

— Разкарай го или… — каза само Владимир.

И за да поясни смисъла, вложен в думата „или“, той опря голям касапски нож до гърлото на Елена, готов във всеки миг да пререже сънната й артерия.

Юджин отговори на второто позвъняване. Като се насилваше гласът му да звучи по-скоро извинително, отколкото ужасено, Алекс каза:

— Алекс е на телефона. Съжалявам за закъснението, Юджин. Възникна нещо неочаквано и, повярвай ми, нищо не можеше да се направи.

В тона на Юджин клокочеше сподавен гняв:

— Погледни си часовника, Алекс! Нося куфарче с договори, които очакват твоя подпис. Ако до трийсет минути не го получа, сделката пропада и аз отивам на кино.

— Разбирам те, Юджин.

— А, така ли? И какво правиш по въпроса?

— Нищо не мога да направя — отвърна Алекс. — В момента съм с вързани ръце — добави той, което си беше самата истина.

— В Будапеща ли си?

— Да.

— Е, добре. Тогава аз ще дойда при теб.

— Недей! Дори да беше възможно, не е желателно.

— Направи така, че да е възможно, Алекс. Ако тази сделка се провали, дължа на съдружниците си десет милиона неустойка. Това е единственият начин да се включат в играта. И ти го знаеш.

— Не аз определям правилата, Юджин. Повярвай ми, ако можех, бих ти помогнал.

— Последната ми жена си замина с петдесет милиона, Алекс. Взе ми къщата, взе ми дори кучето. А сега Мария е горе в стаята и пресмята с колко да ме одруса на свой ред. Отчаян съм. В момента не мога да си позволя и един милион да загубя. Това ще ме съсипе.

Настъпи продължителна пауза, през която и двамата обмисляха възможностите си за лавиране. Юджин беше финансов гений, но подобно на повечето негови събратя, талантът му за правене на бизнес се заплащаше с безнадеждна непохватност с жените. Имаше три бивши съпруги, а може би и четвъртата беше вече на път да стане бивша. Трите във всеки случай бяха налице, като всяка от тях смучеше от него пари за издръжка за общо седемте му деца, четири от които учеха в неприлично скъпи частни колежи, а останалите три — в не по-малко разорителни частни училища. Да не говорим пък за Мария, която очевидно си мислеше, че дизайнерските дрехи растат по дърветата. Юджин пръскаше пари по-бързо, отколкото ги изкарваше, по-бързо, отколкото Монетният двор успяваше да ги отпечата. За него тази сделка беше въпрос на живот и смърт.