Читать «Преследваният» онлайн - страница 56

Алекс погледна към Елена с ножа, опрян на гърлото й; тя отвърна на погледа му с разширени от ужас очи, примряла от страх. Стомахът му се свиваше при мисълта, че самият той й е причинил всичко това; същевременно съзнанието му казваше, че не бива да се разсейва със странични неща, а да се концентрира върху настоящето. След като не се бе явил на уречената среща, Юджин положително бе звънял в офиса му в Москва, вероятно бе заплашвал подчинените му и бе получил разтревожен отговор. Впоследствие — неизвестно как — информация за случилото се бе достигнала от „Коневич и сие“ до Владимир, който сега размахваше нож пред гърлото на Елена. В миг на просветление Алекс видя очевидното: в отвличането му бе замесен вътрешен човек. Предателят беше някой, който работеше за него.

Нищо чудно, че тези хора знаеха номера на полета му, знаеха и това, че Елена пътува с него, знаеха също и как да обезвредят охраната му.

Изведнъж той осъзна, че каквото и да се случеше оттук нататък, те щяха да убият и него, и Елена. Дори да им припишеше цялата си бизнес империя и последния цент от милионите си, да им прехвърлеше собствеността на къщата си, да им подареше колите си, да им дадеше дори дрехите от гърба си, пак нямаше да го пощадят. Ако ли пък им откажеше и ги пратеше по дяволите, те нямаше да получат нищо, но за него резултатът щеше да е същият.

Нямаше никакво значение. Абсолютно никакво. Двамата с Елена бяха мъртви.

Алекс си пое дълбоко дъх.

— Е, добре, слушай сега внимателно — каза изненадващо за самия себе си той. — Нали помниш специалната клауза? Ако и двамата с Елена не сме в ресторанта до половин час, задействай я. Или и двамата, тя и аз, или…

С половин секунда закъснение Катя дръпна телефона и с гневен палец натисна бутона за прекъсване на линията.

— Какво беше това? — изсъска тя с убийствен тон.

Алекс не й обърна внимание; погледът му бе прикован във Владимир и ножа в ръката му.

— Чакай, за Бога! — извика той, после се огледа наоколо и продължи да крещи така, че всички да го чуят: — Ако я убиете, ако пролеете и една капка нейна кръв, няма да получите нищо. Заклевам се, нито копейка!

Владимир замахна с ножа, сякаш за да пререже гърлото на Елена от ухо до ухо, но гневният глас на Катя го спря:

— Недей! Още не. — Очевидно по-умната от двамата, или поне не толкова луда като Владимир, тя изгледа зверски Алекс и попита: — Какво му каза на оня?

— Много просто. Юджин е американски бизнесмен, който води четирима много влиятелни инвеститори. Петимата общо са готови да налеят стотици милиони в тази сделка. Събрали са парите и искат аз да им ги инвестирам, като си задържа процент от печалбата за комисионна. Срещу това съм длъжен да им дам гаранция.

Професията на Владимир и Катя не предполагаше боравене с терминология като „инвестиции“, „гаранции“ и „комисионни“.

— Какви ги плещиш? — попита троснато Владимир.

— Това е обичайна практика в бизнеса. Срещу тяхното доверие и поетия риск аз залагам собствените си фирми. Всичко е ясно разписано в договора, който се намира в куфарчето на Юджин. Цялото ми имущество, всичко, което притежавам, до последния пирон, става тяхно, ако ги измамя.