Читать «Преследваният» онлайн - страница 53

Само дето току-що си бе намерил майстора. Тези американци! Най-алчните, най-наглите мерзавци на света! Онзи тип отсреща очевидно нямаше никакво намерение да остави нещата така. А залогът беше твърде голям, за да може да си позволи грешен ход.

— Само не ме наричайте лъжец! — избухна той с най-заплашителния си глас. — Аз просто ви предавам това, което ми каза Алекс. Ако настоявате, ще му позвъня отново.

Тоя тип се опитва да ме разиграва, помисли си Юджин.

— Не си правете труда. Просто ми дайте номера. Ще му позвъня и ще се опитам да говоря с него.

— Каза, че в никакъв случай не желае да го безпокоят. Беше категоричен. Никакви изключения.

— Е, добре. Защо просто не позвъня в полицията?

— Недейте! Това ще предизвика излишен шум, ще постави Алекс в неудобно положение. Той ще се ядоса извънредно много.

— Тогава му кажете той да се свърже с мен. Ще чакам пет минути, след което ще звънна на местните ченгета.

След този ултиматум Юджин натисна копчето и прекъсна разговора, погледна часовника си и си поръча още една бира от преминаващата наблизо приветливо усмихната келнерка.

Горе в апартамента Мария опаковаше гневно багажа си. Някъде по средата на шестата бира Юджин не бе издържал на неспирните й натяквания и си го бе изкарал на нея. В отговор тя изригна насреща му и след като го навика порядъчно, си тръгна бясна, като го заплаши с развод, в сравнение с който трите предишни щели да му се сторят детска игра.

Владимир тъкмо се канеше да предаде госпожа Коневич в нетърпеливите ръце на момчетата си, когато сателитният телефон на колана му се обади с дразнещия си кикот. Всеки ход, който трябваше да доведе до капитулацията на Коневич, бе обмислен и планиран лично от него. Владимир много се гордееше с плана си. Намерението му бе да остави хората си да се позабавляват с нея около час, да правят каквото си поискат, стига да пищи силно, но да остане жива. Коневич щеше да бъде принуден да страда, слушайки отчаяните й писъци и вопли, да се обвинява за всичко, което й е причинил с упоритостта си, докато накрая щяха да я върнат в стаята и да продължат изтезанията пред очите му.

Владимир мразеше да го прекъсват, докато работи, но този противен телефон на пояса му не спираше да врещи. Той изпсува на глас, вдигна го до ухото си, послуша секунда-две, после излезе от стаята, за да довърши разговора далеч от любопитни уши.

— Не! — каза с укор той на Голицин. — Не сега! Да кажем, че нещата се намират в критична фаза. Прекъсвате ни работата.

— Колко време ти трябва?

— Трудно ми е да преценя. Като му казах, че искаме всичко, той се стресна. Явно си е мислел, че ще го претръскаме за пари. И изведнъж… такъв удар! Да можехте само да видите изражението на лицето му, като разбра за какво била играта…

За миг Голицин изпита искрено съжаление, че е пропуснал такова зрелище.

— За колко време става дума? Няколко минути? Няколко часа?

Владимир се замисли. Въпросът беше деликатен. Алекс Коневич беше смазан от бой, жигосан с нажежено желязо и подложен на убийствен стрес. Въз основа на своя значителен професионален опит Владимир познаваше добре човешката психика и бе в състояние с голяма точност да предвиди кога поредната му жертва ще се огъне. Този Коневич се бе оказал по-устойчив от мнозина, с което само вредеше на себе си. За пет часа Владимир можеше да прекърши всекиго, да накара и най-коравия мъж да го моли за милост и да се въргаля като пребито псе в краката му. Сега обаче за свое съжаление не разполагаше с толкова време.