Читать «Преследваният» онлайн - страница 48

Юджин й обясни набързо проблема: Алекс му бе определил среща в ресторанта на хотел „Аквинкум“ преди два часа.

— Знам това — отвърна Соня, която от смущение стана необичайно приказлива. — Алекс никога не закъснява — заобяснява не без гордост тя, — а пък аз лично му запазих билетите и хотелската стая. — Тя добави, че междувременно Алекс не й е звънял, за да я уведоми за закъснения или проблеми с пътуването. И понеже не се сещаше какво друго да каже, прехвърли разговора на началника на охраната му, някой си Сергей Голицин, пенсиониран генерал от КГБ.

— С какво мога да ви помогна? — запита Голицин на английски с ужасен акцент.

Юджин тресна празната си чаша на масата и мина направо на въпроса:

— Чували ли сте се с Алекс?

— Не.

— Закъснява за среща, вече с повече от два часа.

— Два часа? — попита Голицин без видим интерес.

— Да, нали това ви разправям!

— Е, и какво?

— Как какво?! Алекс по принцип никога не закъснява.

— Може би този път е решил да направи изключение.

— И така да е. Но вие не трябваше ли да знаете, ако полетът му е бил пренасочен или е изпуснал самолета, или е претърпял злополука? Да кажем, че като Алиса е паднал в дупката на заека?

— Не вярвам да е паднал.

— Но все пак, ако е паднал, вие не сте ли длъжен да знаете?

— Не, не съм. При пътуванията си зад граница господин Коневич по свое изрично настояване наема външна охрана. Лично аз неведнъж съм го съветвал да прекрати тази опасна практика, но в чужбина неговата лична безопасност и подробностите по маршрута му… как да го кажа… не са под мой контрол.

Юджин бе изумен от безразличния отегчен тон на мъжа отсреща, който сякаш пет пари не даваше за съдбата на работодателя си. Ако бях на мястото на Алекс, помисли си той, с такъв шеф на охраната щях да ходя с бронежилетка. Опита се да преглътне потреса си и каза:

— Вижте, с Алекс и Елена имахме уговорка за късен обяд, за да обсъдим една важна сделка. Тази сделка трябва да бъде сключена до довечера. Иначе губим милиони долари.

— Това, доколкото мога да преценя, си е ваш проблем.

— Според длъжностната ви характеристика личната безопасност на Алекс е ваш проблем.

— Да, ама не — изсмя се злобно Голицин. — Проблемът си е негов.

— Имате ли поне възможност да се свържете с въпросната външна фирма, която охранява Алекс при пътуванията му? Или по-добре ми дайте номера, аз ще им позвъня.

— Това е вътрешна информация от поверително естество, която не може да се разкрива.

— Е, добре. В такъв случай едва ли ще имате нещо против да се обадя на местната полиция и да я уведомя за изчезването му.

Изведнъж генералът смени тона — от надменно-незаинтересован към любезно-помирителен.

— Не, не! Вижте, няма нужда от това. Оставете на мен да се погрижа.