Читать «Преследваният» онлайн - страница 50

Тия хора бяха или глупави, или луди. А може би и двете.

— Правилно чу — каза спокойно, но твърдо Владимир. Стана от пейката, наведе се над Алекс и доближи лицето си на педя от неговото. — Съвсем просто е. Ще подпишеш едно писмо, което предварително сме ти подготвили. Нищо особено: ти си уморен, изхабен, останал без сили, не издържаш смазващата тежест на поетите отговорности. После подписваш един кратичък договор с оставено празно място за името на лицето, което ще определим за твой приемник. Там не пипаш нищо, ние ще се погрижим. Само слагаш подпис отдолу.

— Толкова ли било лесно?

— Ами да, това е. Моят приятел адвокатът ще го завери нотариално, след което ти и жена ти сте свободни. — Като чу да го споменават, мазният плъх в ъгъла се размърда и закима енергично, сякаш умираше от нетърпение да бъде от полза и на двете страни.

— Ами ако откажа? — попита Алекс.

— Тогава и ти, и жена ти умирате. Помисли си само. И тъй, и иначе бизнеса си го губиш.

Катя реши, че трябва да се намеси в ролята на доброто ченге.

— Владимир с удоволствие ще ви убие и двамата. Повярвай ми, нищо няма да му донесе по-голяма наслада. Не бъди глупак, не му давай повод!

Известно време Алекс остана загледан в тавана. Значи такава била работата. Тия искали парите му, бизнеса му, имотите му — всичко. Алчните мръсници държаха да им припише всичко, което бе създал с труда си за шест години. Той си пое дълбоко дъх, събра всичката твърдост, на която бе способен, и каза:

— Пари мога да ви дам колкото искате, за да си отживеете. Но фирмите ми няма да получите.

Владимир бе очаквал подобен отговор и беше подготвен. Той се усмихна, после се извърна и каза на Катя:

— Доведи съпругата.

Катя излезе забързано от стаята. Владимир седна на пейката и разсеяно заиздухва кръгчета дим, докато Алекс обмисляше трескаво възможностите си. Сега поне знаеше какво искат. Но какво ли щяха да сторят на Елена? Или вече й го бяха сторили? Той бе прекарал известно време в безсъзнание; изведнъж въображението му започна да рисува страховити картини за онова, което може би й се бе случило през това време. Мъжът на пейката беше чудовище, безсъвестен изверг. Може би я бе жигосал и нея? Или я бе изтезавал? Изнасилил?

В последните години Москва гъмжеше от такива като Владимир — отвратителни човешки отрепки, чиято нравствена поквара и кръвожадна жестокост нямаха граници. При стария режим подобни индивиди се използваха от държавната репресивна машина за сплашване на непокорните и държане на обществото в подчинение; в днешно време те се бяха превърнали в неразделен атрибут на руската пазарна икономика, подобно на картофите и водката. Такъв като Владимир не би се поколебал и за миг да осакати, изнасили или убие съпругата на някой богат човек — нещо повече, това би му доставило удоволствие. Алекс си го представи живо, с всичките ужасяващи подробности.