Читать «Преследваният» онлайн - страница 46

— Знаем всичко за теб, Алекс Коневич. От години те наблюдаваме. Гледахме как подкопаваш устоите на нашата държава. Как забогатяваш на гърба на народа. Дошло е време за разплата.

Алекс затвори очи. Нещата се оказаха много по-зле, отколкото предполагаше. Тези хора не само го познаваха, но и знаеха всичко за бизнеса му и за личния му живот. Отвличането само по себе си беше нещо ужасно. Но тук имаше и елемент на отмъщение и с няколкото минути мълчание Владимир и Катя му даваха възможност да си представи колко по-ужасно може да стане положението.

Владимир вдигна предмета в ръката си: желязото беше нажежено до червено и светеше страховито в полумрака. Той го тикна под носа на Алекс.

— Американските каубои жигосват така говедата си. Сега, ако не възразяваш, ще те жигосаме теб.

Без повече приказки Владимир постави върху ушите си антифони, нахлузи чифт плътни гумени ръкавици и с твърда ръка приближи уреда към гръдния кош на Алекс. Колкото и да се мяташе и опитваше отчаяно да се отскубне, той беше напълно безпомощен; кожените ремъци го приковаваха неподвижно към леглото. Първият допир с нажеженото желязо изгори изранената от побоя плът над зърното на дясната му гръд. Владимир бе изострил специално ръбовете на инструмента и сега ловко ги плъзгаше по кожата му.

Алекс изпищя от болка, но Владимир притискаше неумолимо желязото към гръдния му кош, рисувайки с него като с четка: най-напред една широка дъга, после друга, по-тясна, като двете се съединяваха във формата на сърп. После тегли напряко дълга права линия, която в единия край пресече с по-къса. Рисунката му изобразяваше сърп и чук — символа на някога могъщия, но отскоро несъществуващ Съветски съюз. Владимир и преди бе извършвал тази операция — това беше повече от очевидно. Освен това той видимо се наслаждаваше на произведението си, както съвестният занаятчия се гордее с добре свършената работа.

Цялата процедура продължи около трийсет минути. Алекс пищя от болки, докато гърлото му прегракна; пронизителните му писъци дълго отекваха из празния склад.

Отначало Катя се насилваше да гледа, но след около две минути се обърна и си тръгна потресена.

5

Минаваше три и половина, когато Юджин Даниълс пресуши третата си за деня халба баварска бира — гъста, леко мътна течност, която се произвеждаше сезонно без филтриране и добавка на консерванти и не можеше да се намери никъде в Америка. Срещу него жена му Мария отпиваше пестеливо от втората си чаша вино — някакво грузинско Пино ноар, което, както току-що за n-ти път му бе обяснила, се отличавало с превъзходен букет, може би по-скоро деликатен, отколкото натрапчив, но във всеки случай подчертано изискан, с продължителен загадъчен послевкус и всякакви други алабализми, които явно бе научила от разни снобски списания за лайфстайл и гурме удоволствия. Колко излишни приказки заради някакво си смачкано грозде! Симпатичната унгарска келнерка се доближи до масата им, но Юджин се бе загледал нанякъде и Мария незабелязано я отпрати с ръка.

Докато въртеше замислено високото столче на чашата между пръстите си, тя напомни на своя съпруг: