Читать «Преследваният» онлайн - страница 47

— Деловите срещи е желателно да се провеждат в трезво състояние.

— Ако Алекс държеше да съм трезв, нямаше да закъснява.

— Може пък да има нещо предвид. Залогът е стотици милиони, Юджин. Може би нарочно изчаква, докато се напиеш и престанеш да разсъждаваш. — Доколкото виждам, тактиката му успява, злобно добави тя наум.

— Очевидно не познаваш Алекс.

Вместо да рискува да предизвика поредна семейна свада, Мария повдигна едната си грижливо изскубана вежда и посъветва намръщено съпруга си:

— И все пак моля те да преминеш на кафе.

Юджин не й обърна внимание и с наслада допи бирата си. Погледна часовника си може би за трийсети път през последния половин час и повтори онова, което вече двайсетина пъти бе казал за същото време:

— Не помня някога Алекс да е закъснявал. Той е точен като часовник. Винаги.

— Може часовникът му да е руски. Знам, че не са много надеждни.

За миг той се изкуши да я попита: „Това пък откъде го знаеш, тъпа безмозъчна тикво?“, но преглътна яда си и вместо това отбеляза замислено:

— Нещо не е наред. Просто го усещам.

— Виж, тук си прав. Цялата тази история не е наред. Идваме чак от Ню Йорк, а той от Москва, дето е на час път, и ние сме тук навреме, а него го няма. Това е ужасно невъзпитано и непрофесионално. Предлагам да си тръгваме.

Юджин изгледа мрачно жена си, като едва се сдържаше да не натика салфетката в гърлото й. Беше му четвърта поред и вече със сигурност можеше да се каже, най-голямата грешка в живота му. Той още беше с третата и нещата между тях криво-ляво вървяха, когато въпросната Мария — два пъти по-млада от него пищна брюнетка с вкус към черни кожени миниполи — му стана секретарка. На няколко пъти той по навик я подгони около бюрото, като тя бягаше все по-бавно и твърде скоро се остави да бъде хваната.

Когато нещата се разчуха, и то съвсем не без помощта на Мария, както се разбра впоследствие, съпруга номер три си вдигна багажа заедно с петдесет милиона долара от парите му, плюс онази огромна къща в най-богаташката вилна зона на Лонг Айланд, където да лекува наранената си гордост. Съвсем неотдавна Юджин бе дочул, че си била купила лъскав червен ролс-ройс и си наела млад камериер, който да внася емоционален колорит в самотните й нощи.

Юджин не можеше да преглътне къщата и парите, но най-много го беше яд, че в лицето на Мария бе загубил най-способната си секретарка. Тя беше нахална, тросната и безмилостна към клиентите му и към него самия, ръководеше с желязна ръка делата му и оправяше кашите, в които се забъркваше от време на време — все качества, които я правеха идеална като секретарка и истинско проклятие като съпруга.

А откакто го бе принудила да подпишат брачен договор, всякакви преструвки за съпружеска обич и привързаност бяха изчезнали като дим. Дори сексът помежду им беше спорадичен и вял.

Той отвори със замах капачето на мобилния си телефон и натисна запаметения номер на офисите на Алекс в Москва. Попадна на Соня — милата и ефикасна възрастна секретарка на Алекс, която отговори на второто позвъняване. Юджин и Алекс имаха няколко много изгодни сделки в миналото, като той бе осигурил подкрепата на могъщи американски инвеститори, а от своя страна Алекс бе вложил парите им в истински златни мини. Макар че двамата със Соня никога не се бяха виждали на живо, тя имаше феноменална памет за гласове и го позна от първата дума.