Читать «Преследваният» онлайн - страница 49

— Не смятам, че мога да ви имам доверие.

— Ще се справя. Дайте ми номера си. Ще ви се обадя, когато разбера нещо.

— Дори да не разберете, пак ми се обадете. Вложил съм двайсет милиона, мои собствени пари, а четиримата ми съдружници, до един алчни и безмилостни копелета, са вложили по седемдесет. — Той погледна часовника си. — Ако сделката не стане, най-късно в пет трябва да отменя банковия превод.

— Да… разбира се.

Юджин му даде телефонния си номер и линията прекъсна.

След жигосването му дадоха около час почивка. Бяха докарали в помещението голям промишлен вентилатор и го бяха включили на максимална мощност, за да разсее вонята на печено месо. Желязото във вещите ръце на Владимир бе оставило такива дълбоки следи в плътта му, че и най-добрият пластичен хирург в света едва ли можеше да ги заличи или маскира. Алекс щеше да прекара остатъка от живота си жигосан с един символ, за чието премахване бе отдал всичките си сили.

Точно в четири и пет Владимир и Катя влязоха отново в стаята, мъкнейки след себе си някакъв тревожно примигващ доктор и един нисък, шишкав адвокат с мазна коса, новоизпечен експерт по бързо променящото се стопанско законодателство на Русия. Докато двамата биячи изчакваха с изражения на дълбоко безразличие отстрани, докторът измери пулса и преслуша дишането на Алекс, след което известно време опипва, почуква и ръчка разни части на тялото му. Накрая вдигна глава и на правилен, литературен руски език докладва на Владимир:

— Пулсът е леко ускорен, несъмнено в резултат на претърпяната травма, а и от страх. Има поне две-три пукнати ребра, да не говорим за тази ужасна контузия на крака. Без рентгенова снимка обаче не съм в състояние да кажа дали е счупен.

В стаята нямаше отопление, а с падането на нощта студът стана непоносим. Гол, само по долни гащи, Алекс тракаше със зъби. Ръцете и краката му щяха да треперят, ако не бяха стегнатите ремъци. Докторът хвърли още един поглед върху потрошеното кървящо тяло, проснато върху леглото, после с гримаса на ужас, която не произведе никакво впечатление на Владимир, повлече крака към изхода.

Владимир и Катя придърпаха една дървена пейка без облегалка и седнаха до леглото. Бяха се договорили предварително да изиграят номера с доброто и лошото ченге. Да се преструва на добра не беше точно в амплоато на Катя, но пък в сравнение с партньора й всеки можеше да мине за ангел. Владимир бавно запали воняща френска цигара, издиша шумно дима и с възможно най-безразличен тон попита Алекс:

— Сигурно се чудиш за какво е всичко това?

Алекс понечи да отговори, но в последния миг реши да си замълчи. Явно бяха решили да минат по същество. След като го бяха смазали от бой, жигосали като добиче и почти убили, сега щяха да благоволят най-после да го информират срещу каква сума са готови да му пощадят живота.

Без повече увъртания заповедническият тон на Владимир му даде отговора на загадката:

— Сега ще подпишеш декларация, с която прехвърляш всичките си пари и фирми на нас.

— Какво?! — Отначало Алекс си помисли, че не е чул правилно. Той бе очаквал да му искат пари. Нещо повече, след така безупречно организираната операция и с оглед на бруталния професионализъм и безскрупулност на похитителите си, той бе очаквал сумата да е огромна, невероятна, абсурдна. Онези щяха да настояват и заплашват, той щеше да ги упъти с кого от фирмата му да разговарят, след което щяха да започнат същинските преговори. Специалистите по отвличания и откупи от онази престижна британска охранителна фирма бездруго щяха да участват в процеса отначало докрай. Щеше да има ожесточени пазарлъци, едната страна щеше да отстъпи малко, другата също, щяха може би да си разменят някоя и друга заплаха, но рано или късно щеше да бъде договорена разумна цена, която своевременно да бъде платена. Но… чак пък да им припише бизнеса си?! Това бе нечувано нахалство.