Читать «Преследваният» онлайн - страница 45

— Добре. Дай му двайсет минути да се съвземе, после го жигосай. — Поредна пауза, този път по-дълга, след което Голицин добави натъртено: — Работи бавно. Гледай да го проточиш колкото се може повече.

Няма да ме убият, повтаряше си Алекс в моментите на болезнено просветление. Сред шумовете от побоя бе дочул женски глас — плътен и укорителен, който на няколко пъти бе отправил строги предупреждения към бияча. По-леко удряй, казваше гласът. Внимавай да не повредиш някой важен орган. На два пъти жената бе смъмрила неговия мъчител да престане да го души, за да не се наложеше да изнасят ценния заложник с краката напред.

Трябваше им жив. Нямаше да го убият. Искаха нещо от него и щяха да го оставят да диша, докато не получеха въпросното нещо.

И тогава може би щяха да го довършат.

Вратата отново се отвори с трясък и познатите два чифта стъпки се приближиха. Бяха същите — едните тежки, другите леки. Дали отново щяха да го бият? Забравил разсъжденията си отпреди минути, той се питаше дали този път не са дошли да го довършат.

Качулката бе свалена от главата му. Алекс премигна няколко пъти.

— Какво искате? — изграчи с пресъхнало гърло той.

Нито звук. Двамата мълчаха. Алекс се опита да фокусира зрението си, но то бе замъглено от побоя. Въпреки това беше сигурен, че фигурите, които смътно различи до себе си, бяха мъжът и жената от таксито. Може би същите двама, които го бяха били безмилостно.

— Моля ви, кажете ми какво искате.

Мъжът, когото бе чул да наричат Владимир, се надвеси над него, усмихна се, разтвори с пръсти клепачите му и огледа зениците. После измъкна отнякъде два дебели кожени ремъка и ги опъна през гръдния му кош, един по един, после ги прекара отдолу под леглото и ги закопча, както се закопчава колан. Ремъците се впиха болезнено в изранената му кожа. После мъжът вдигна нещо пред лицето му — някакъв странен уред, който наподобяваше туристическа ютия.

— Виждаш ли това? — попита Владимир.

— Да… Какво е то?

— След малко ще разбереш.

— Къде е Елена? — попита тревожно Алекс.

Владимир се изсмя.

— Моля ви… оставете я на мира. Нищо лошо не ви е направила.

— За разлика от теб — информира го Владимир с гадна усмивчица.

— Та аз дори не ви познавам! — извика Алекс. После се досети, че това едва ли е най-подходящият аргумент в негова защита, и бързо добави: — Ако ви трябват пари, ще се договорим за цената. Само я пуснете. Задръжте мен. Елена ще се погрижи да си получите парите.

— Гордееш ли се с това, което направи? — попита Владимир, като се дръпна крачка назад, плюна върху уреда в ръката си и доволно се усмихна, когато нажеженото желязо изсъска ядовито в отговор.

— Изобщо не разбирам за какво говорите!

Жената се намеси:

— Ние повечето сме бивши служители на КГБ. Разузнавачи и патриоти, които цял живот сме защитавали страната си. Ти се подигра с живота ни.

— Как? — попита Алекс.

— Много добре знаеш как. Даде милиони долари на Елцин, за да съсипе родината ни.

— Откъде знаете това?