Читать «Преследваният» онлайн - страница 303

— И вие не смятате, че Пьотр компенсира загубата? — попита Алекс, като оглеждаше изпитателно лицата им.

Мат Ривърс — професионалистът с опит в десетки наказателни дела — отговори от името на двамата:

— Колдуел ще го размаже в заключителната си пледоария. Аз със сигурност бих го направил. От една страна, имаме човек, който по собствени признания е фабрикувал „доказателства“ срещу набедени лица, а от друга — едно цяло правителство. На кого ще повярва съдът, Алекс? Ем Пи кимна пред този неоспорим аргумент.

— Точно така ще постъпи. А ако се опитам да го контрирам в моята пледоария, ще прозвучи, сякаш защитавам Пьотр.

— Тогава да действаме — каза твърдо Алекс.

Мат и Ем Пи се спогледаха. И двамата тайно се бяха надявали да не се стига дотам. Идеята на Алекс беше пълна с правни капани. След миг размисъл Мат каза на Ем Пи:

— Съдията умело се прикрива, но на мен ми се струва, че е на наша страна.

Ем Пи кимна без особен възторг.

Алекс се обърна към двамата.

— Играем ва банк. Всичко или нищо.

— Да се надяваме, че си късметлия… — отвърна Мат, който вътрешно си мислеше, че по-скоро е луд.

— Ако беше такъв късметлия, нямаше да се докара дотук — отвърна сухо Ем Пи.

Алекс и Мат заеха местата си. Ем Пи остана на крака и след кратък размисъл каза неуверено:

— Бих желал да представя на съда още едно доказателство.

Мат му подаде възпроизвеждащото устройство — полупрофесионална уредба „Боуз“ с малки, но чудовищно мощни високоговорители. Алекс я сглоби върху масата, старателно насочвайки говорителите към прокурорската групичка. Междувременно приставът донесе отнякъде удължител, за да я включат. След това Мат сложи на масата пред Алекс пластмасова кутия, в която имаше може би двайсетина касети. Алекс ги прерови, избра една и я подаде на Ем Пи, който я постави в касетофона. Докато пръстът на Алекс чакаше върху старт-бутона, Ем Пи обяви:

— Това е телефонно обаждане до Татяна Лукина, специален сътрудник на началника на кремълската канцелария. Тя е юрист по образование и правен съветник на Борис Елцин.

Алекс натисна бутона.

Най-напред се чу звън на телефон.

„Кой се обажда?“ — попита женски глас на руски език; дори на записа си личеше, че собственичката му е силно раздразнена.

„Моля, изчакайте да говорите с директора на Федералното бюро за разследване“ — каза друг женски глас, на английски език, видимо отегчен.

„Здравей, Татяна! Чу ли новината за вашия човек Коневич? Голям шум се вдига покрай него отсам океана.“

„Кой ти даде домашния ми номер?“

„След като не можах да се свържа с теб в офиса, моите момчета от посолството го издириха.“

„Е, добре. Знам, че си го вкарал в затвора. А защо просто не го прати насам?“

„Не било толкова лесно, колкото си мислех. Слушай, трябва ми една услуга.“

„Джон, ти обеща да ми доставиш Коневич!“

„Просто му изслушай! Някои съдии са пълни идиоти. Трябва да ми скалъпиш някакъв обвинителен акт.“

„Защо?“

„Защото не мога просто ей така да го кача на самолета и да го изритам от тук. Виж, Татяна, подробностите не ме интересуват. Разбираш ли? Хайде де, твоите хора са експерти по тия работи.“