Читать «Преследваният» онлайн - страница 302

Ем Пи се престори на силно изненадан.

— Водещият прокурор е искал да прекрати делото?

— Да.

— Ами тогава… защо не е прекратено?

— Тя бе вкарана в една стая с този човек — той посочи с пръст Тромбъл, който се правеше, че не го забелязва — и с нейните шефове от СИН. Умоляваше ги да прекратят делото. Те отказаха, при това доста грубо. След това тя помоли да я сменят с друг водещ прокурор, което между другото е задължение на всеки правист, който смята, че дадено дело не отговаря на изискванията. Те я навикаха, след което този човек — Пьотр отново насочи обвинителен пръст към Тромбъл — й изкрещя, че е уволнена.

Ем Пи му благодари и се върна на мястото си. Пьотр седеше на свидетелската скамейка и наблюдаваше Алекс. Алекс срещна погледа му и едва забележимо му кимна в безмълвна благодарност към един сънародник, който най-после е намерил изгубената си съвест.

Когато съдията му предложи да разпита свидетеля, Колдуел отказа. Той не знаеше почти нищо за Пьотр Арбатов, но усещаше, че човекът е пълен с изненади и че по-нататъшният му разпит само може само да навреди.

Освен това вредите дотук не бяха особено сериозни. Действително, тоя Тромбъл си беше гадно копеленце, но това едва ли бе новина. И сигурно предния ден бе послъгал малко в показанията си. Но това си беше проблем на Тромбъл, не негов.

Колкото повече мислеше Колдуел по въпроса, толкова по-доволен беше от себе си. В крайна сметка в тази съдебна зала имаше място само за едно его — ярък пример за вярна служба на истината и справедливостта — и този дребен, смачкан руснак току-що бе подложил крак на Тромбъл и наврял физиономията му в калта.

Когато дойдеше моментът за заключителната пледоария, Колдуел щеше изрично да спомене, че руският тъй наречен „експерт“ е изказал лично мнение — не неоспорим факт, а именно мнение, изсмукано от пръстите и непочиващо на никакви аргументи, — при това след като недвусмислено бе дал да се разбере, че доказателственият материал по делото е издържан във всяко отношение. По неговите собствени думи: перфектен. Освен това гласът на Пьотр беше един срещу много. Гласът на бивш професионален съставител на компромати срещу колективния глас на руската държава — на едно реформаторско, демократично избрано правителство, щеше да подчертае дебело той, а не на някогашната комунистическа диктатура, заради която Пьотр Арбатов е изпращал хора на бесилката.

Дребният руснак бе освободен и с облекчение скочи от свидетелската скамейка. Докато минаваше по пътеката, двамата с Воронин се размениха изпълнени с омраза погледи. Ем Пи обяви, че няма повече свидетели, но въпреки това остана прав, погледна съдията и попита:

— Мога ли да помоля за минута време, ваша светлост?

— Колкото ви е нужно — отвърна съдията Уилис, доловимо намеквайки, че времето не работи за Ем Пи и клиента му.

Алекс стана от мястото си, после Мат, след което тримата се събраха на плътна групичка и известно време оживено шепнеха помежду си.

— Какво мислиш? — попита Алекс Ем Пи.

— Че сме го загазили, и то здраво — отвърна откровено Ем Пи. — Ким беше нашата ключова свидетелка. Но Колдуел ни попречи да снемем най-важната част от нейните показания.