Читать «Преследваният» онлайн - страница 304

„По какви работи, Джон?“

Дълга пауза.

„Виж, подай ми каквото искаш, само да звучи убедително.“

„Това толкова ли е наложително?“

„Може би не. След седмица той отново ще се изправи пред съда. Няма начин да не бъде депортиран. Но я си представи, че съдията е луд! Наречи го презастраховане.“

Колдуел най-после се опомни от шока и направи нещо, което трябваше да стори преди минута — скочи на крака и закрещя:

— Възразявам! Възразявам!

Алекс се пресегна и усили докрай звука, за да заглуши протестите му. Гласовете на мъжа и жената от високоговорителите изпълниха цялата зала.

„… можеш да го държиш в затвора, нали? Тук има много противници на идеята ти да поддържаш бюро на ФБР към посолството, нали разбираш? Правя каквото мога, Джон, но сама си знам какво ми струва това. Подобна липса на взаимност от ваша страна няма да остане незабелязана, уверявам те.“ — Тромбъл промърмори нещо неразбираемо, но тя го прекъсна: „Ето, тази сутрин лично президентът Елцин ме пита за случая. Искаше да знае дали има нужда да занимава лично вашия президент.“

„Виж какво, аз ще уредя нещата. Дори да се наложи да подкупя съдията или да отвлека съпругата му, ще намеря начин да стане.“

Колдуел подскачаше като луд на място и крещеше с пълни гърди:

— Възразявам!!! Възразявам!!!

Алекс се пресегна и натисна стоп-бутона. Записът най-после спря, макар че още дълго време гласовете на двамата продължиха да отекват в главите на присъстващите. Той се изправи и огледа лицата в съдебната зала.

Тромбъл се бе спихнал на стола си. Всички погледи бяха насочени към него.

Колдуел бе изпаднал в ступор. Минаха няколко секунди, преди да се свести и да изпищи с една октава по-високо от преди, но с видимо отслабнал глас:

— Възразявам, ваша светлост!

— Съвещание! — обяви съдията и се надигна от банката си. Ем Пи отново извика Мат Ривърс, като този път прибави и Алекс към антуража си. Колдуел пристигна зачервен и треперещ от гняв, като влачеше подире си единия от младите кадри на министерството.

— Съвещанието е само за адвокати! — сопна се Колдуел, като размаха пръст пред лицето на Алекс. — Нямате работа тук!

— Присъствието му е необходимо за установяване автентичността на записите — отвърна любезно Ем Пи. — Това е процедурно изслушване, а не наказателно дело. Вие какво ще кажете, ваша светлост?

— Струва ми се уместно — отвърна Уилис, който още не можеше да се отърси от шока на чутото.

— Очевидно този запис е незаконен и процедурно недопустим! — кресна Колдуел на съдията, Ем Пи и всички, които го чуваха.

— Напротив — възрази Ем Пи с глас, преливащ от фалшива самоувереност. — Записът е напълно законен и допустим.

— Да не искате да кажете, че е направен със съгласието на разговарящите? — попита заядливо Колдуел.

— Това е по американските закони — отвърна Ем Пи с надменна усмивка, решен да блъфира докрай.

Алекс бързо се намеси:

— Записът е направен в Русия. Руснаците могат да се подслушват и записват колкото си щат. Няма закон, който да го забранява. Всъщност това е нещо като национален спорт.