Читать «Преследваният» онлайн - страница 305

Колдуел нямаше никаква представа дали това е истина.

— Ваша светлост, много ви моля! — проплака Колдуел. — Този запис е процесуално недопустим! Очевидно е направен с подслушвателно устройство.

Негова светлост погледна Ем Пи.

— Нещо да кажете?

— Вчера обвинението представи като доказателствен материал запис, направен с подслушвателно устройство, който им бил предоставен от ръководителя на руския прокурорски екип. Ставаше дума за уж престъпната дейност на „Орангутан Медия“. Аз не оспорих допустимостта на този запис, не попитах дали е направен с прокурорска заповед и сега съм смаян, че господин Колдуел изобщо повдига въпроса. Та нима самият той не направи прецедент! Аз трябва да се ползвам със същата свобода на действие.

— Имате ли още касети, господин Коневич?

— Около двайсетина тук. И още петдесет в банков сейф.

— Всичките ли държите да прослушаме?

— О, не! — отвърна Алекс. — С жена ми подбрахме по-изобличителните.

— Все разговори между Тромбъл и въпросната дама?

— Не, с тях двамата имаме само още една — каза Ем Пи, който видимо се бе заразил от увереността на Алекс. — Много бих желал да я пуснем. На нея Тромбъл се хвали на дамата в какви отвратителни затвори смята да прати Алекс. Обещава й, че ще го държи там, докато се пречупи и почне сам да моли да го върнат в Русия.

— А какви материали има на останалите записи?

— Въпросната Татяна Лукина е имала двама… да ги наречем, съдружници…

— Продължавайте!

— Единият е Ники Козирев, известен престъпен бос. Криминалното му досие в Интерпол и в руската полиция може да напълни цяла библиотека. Другият е генерал Сергей Голицин, бивш заместник-директор на КГБ, който е бил нает от Алекс като шеф на охраната на фирмите му.

— Телефонни разговори, така ли?

— Някои от тях — отвърна Алекс. — Другите са записани, докато са разговаряли на задната седалка на някаква лъскава лимузина.

— И каква е тяхната роля в тази история?

Време беше адвокатите да се намесят и Ем Пи отговори:

— Добре че попитахте, ваша светлост. Тези хора са си присвоили компаниите и парите на Алекс. След това са инсценирали срещу него съдебно дирене по скалъпени обвинения, което са прехвърлили на американското правораздаване.

— И тези записи потвърждават вашите обвинения?

— Това вие ще прецените.

— А по какъв начин се сдобихте с тези записи?

— От моя клиент.

— А вие откъде ги имате? — попита съдията, като изгледа Алекс.

— Наех частен детектив. Той ги записа и ми ги изпрати.

След кратък размисъл съдията каза:

— Вижте какво ме тревожи, господин Джоунс. Вашият клиент може като нищо да е наел актьори да разиграят тези сцени.

Беше ред на Мат Ривърс да поеме топката и той започна от воле:

— Моята фирма поръча анализ на записите, който бе проведен през уикенда от престижна лаборатория. Клип на Тромбъл, даващ интервю по телевизията, бе сравнен със записа, който току-що чухте. Абсолютно съвпада. Гласовите графики са идентични. Констатациите от анализа са приложени към доказателствения материал.

— Разбирам.

— Сравнихме също така и гласа на госпожица Лукина от касетата, където разговаря с Тромбъл, с останалите записи, на които заговорничи със съучастниците си.