Читать «Преследваният» онлайн - страница 301

— И до какво заключение стигнахте, след като се запознахте с предоставените от Русия материали по делото „Коневич“?

— Възразявам! — излая Колдуел.

— На какво основание? — попита съдия Уилис, подпрял с юмрук брадичката си.

— Ъъъ… още веднъж, нарушаване на изискването за конфиденциалност между адвокат и клиент.

Негова светлост погледна Пьотр от високия си стол.

— Припомнете ми, ако обичате. Вие все още ли сте практикуващ адвокат?

— Не, от много години не практикувам. В днешно време съм обикновен преводач.

Ем Пи попита, сигурен в отговора:

— Подписвали ли сте договор, който ви забранява да разкривате наученото в хода на вашата работа?

— Не. Просто посочих цената си и Ким Париш ме нае.

— В такъв случай възражението се отхвърля — обяви съдията. — Моля, отговорете на предишния въпрос.

Пьотр погледна към Алекс, който си седеше кротко на масата.

— След като се запознах с материалите по делото, заключих, че господин Коневич е жертва на компромат.

— Защо?

— Тези неща смърдят отдалеч, господин Джоунс.

— Смърдят? Искате да кажете, изпускат миризма? Бихте ли се пояснили?

Пьотр посочи с пръст полковник Воронин, който седеше най-отзад в качеството си на наблюдаващ делото.

— Да вземем например този човек, господин Джоунс. Той може да се представя, че е служител на Министерството на вътрешните работи, но преди това определено е бил офицер от кариерата в КГБ. Може да ви уверява, че единствено прилага закона, но ръцете му са изцапани с кръв. Това е една воня, която никакъв душ не може да отмие.

Всички шии в залата се извиха назад, всички погледи се приковаха в полковник Воронин. Някой с повече чар би отвърнал с разоръжаваща усмивка, би се пошегувал или поне би вдигнал рамене, преструвайки се, че не разбира какво му се говори, но не и Воронин, който беше приковал в Пьотр малките си, присвити, злобни очички, сякаш искаше да го изпепели с поглед.

Този път нямаше съмнение — полковникът имаше вид, сякаш бе излязъл от някой холивудски трилър. Само дето на челото си нямаше надпис „КГБ“.

— А самите документи? — попита Ем Пи. — Те миришеха ли?

— Вижте, ключът е в изработването на перфектния доказателствен материал. Тези четирима прокурори, които са тук на издръжка на ФБР, са експерти по тази част. Това е тяхната специалност.

Още известно време Ем Пи го разпитва за някогашния му занаят: окачване на въжето на невинен човек посредством плетеница от лъжи, фалшификации и скалъпени, подхвърлени улики. След това внезапно смени темата и попита:

— Между другото вие присъствахте ли, когато госпожица Париш беше уволнена?

— Бях там, да. Седях до нея. Само че тя не бе уволнена.

— Прокурорът твърди, че е била.

— Или греши, или лъже. Тя напусна по собствена воля.

— А защо напусна?

— Тя бе докладвала на шефа си, че делото е скалъпено. Съшито с бели конци. Чист компромат.

Ем Пи направи пауза, за да може думите на свидетеля да стигнат до всички.

— И какво стана после?

— Госпожица Париш е човек с чувство за чест, господин Джоунс. Тя постъпи така, както аз не можах навремето.

— А именно?

— Опита се да прекрати делото.