Читать «Преследваният» онлайн - страница 266

— Може би — започна предпазливо Голицин, като се наведе напред и свря глава между раменете си, очаквайки поредния удар, — ако ми кажете за кого точно работите, ще успеем да се договорим…

Шат! Шат! Завряната в раменете глава не гарантираше защита. По тила му се изсипа такава серия удари, сякаш поне трима души го налагаха едновременно. Голицин чу собствения си глас да циври и моли за милост.

След известно време ударите престанаха, но Владимир не му остави възможност да се окопити.

— Слушай ме внимателно, Сергей! Ще ти дам един безценен съвет. Ти никога не си се поставял на мястото на жертвите си, винаги си бил от другата, безопасната страна и само си се наслаждавал на мъките им. Петдесет години си ги наблюдавал как пищят и молят за пощада, за бърза смърт. Слушаш ли какво ти говоря, Сергей? Разбираш ли ме?

Гласът беше равен и студен и някак странно завладяващ. Глас на хипнотизатор. Колко въздействащ можеше да бъде един глас, когато контролираше болката!

Безброй пъти през годините Голицин бе слушал същия или подобен диалог — между равния, студен тон на палача и отчаяното пищене на жертвата, която молеше за милост и пощада, докато в един момент се прекършеше и бе готова да подпише всичко, което й сложеха отпред, всичко без изключение — пълни самопризнания, свидетелски показания срещу собствените й родители, деца, съпруга, братя и сестри! Всичко, само и само да престане тази болка!

Да, Голицин определено разбираше какво му се говори. Той бавно кимна.

— И знаеш колко по-лошо може да стане, нали?

Ново кимване: да, да, разбира се, че знаеше! По месестите му бузи и двойната гуша се стичаха сълзи.

— Болката ще се усили, Сергей. Не искам да се изненадваш. В един момент ще се молиш да те убием. Ще просиш смъртта си. Обаче ние няма да те убием. Защото, ако не си жив, няма да усещаш болката. Много съжалявам, но предпочитаме да я усещаш.

— Чакай!!! — Една мисъл не му даваше покой. Всички тези приказки за болка и изтезания, пък и името на този жесток човек. Имаше връзка между двете, Голицин бе убеден в това.

— Какво да чакам? Ще ми кажеш ли къде са парите или не!

— Владимир, а? Да, да, Владимир! Като оня, който работеше за мен.

Мъжът сведе за миг очи.

— Нямам представа какво ми говориш.

Голицин се наклони напред, колкото му позволяваха въжетата.

— Той приятел ли ти беше? За това ли била цялата работа? Много съжалявам за горкия човек. Той се самоуби, нали разбираш? Това беше чисто самоубийство! Голяма трагедия.

Водещият разпита скочи от стола си, посочи Голицин с пръст и се обърна към един от четиримата.

— Донесете апарата за кръвно и го наблюдавайте. Тоя е стар и дебел, не искам да пукне без време, преди да сме свършили.

Мъжът хукна да изпълни заповедта.

— Подай инструментите! — нареди Владимир на друг от хората си, който също потъна в мрака. После към останалите двама: — На вас май ви е скучно. Поработете върху него, докато чакаме.