Читать «Преследваният» онлайн - страница 264

— Е, добре, кучко! — изръмжа той, докато пиян и с несигурна стъпка се качваше към спалнята си на горния етаж. — Утре с теб ще се позабавляваме.

* * *

Девойката беше висока и руса, със стройни крака, които стигаха чак до небето, с красиви сини очи и поне с четирийсет години по-млада от него. Като нищо беше по-млада и от двете му внучки! Но това нямаше никакво значение за нея, а още по-малко за него. Тя го сграбчи за ръката и потърка едрите си гърди в рамото му.

— Толкова си забавен, генерале! Ще се пръсна от смях!

— Такъв съм си — изфъфли Голицин, докато двамата се кандилкаха към лъскавото беемве на паркинга, подпирайки се един на друг. Зад тях беше „Лидо“ — най-новото сборно място на новоизлюпените московски милионери, сцена на пиянски оргии и разврат. Между петото и осмото уиски — в главата му беше такава мъгла, че Голицин не помнеше точно кога — младата дама се бе закачила за него, а между десетото и дванайсетото той бе решил, че са лудо влюбени един в друг.

— Как, викаш, ти беше името? — попита я той.

— Надя. Моля те, запомни го най-после, генерале. Вече десет пъти ти го казвам. Не искам никога да ме забравиш.

За кой ли път тази вечер Голицин оглеждаше изящните й дълги бедра, когато от една тъмна уличка изскочиха трима мъже и се нахвърлиха върху него. Единият изви ръцете му зад гърба, другият набута мръсен парцал в устата му и след това със замах нахлузи на главата му качулка от груб тъмен плат. Младата дама направи крачка назад и понечи да изпищи, но третият мъж я сграбчи и запуши устата й с длан.

— Млъквай, курво! — изръмжа той, като размаха пред лицето й сгъваем нож, за да придаде тежест на думите си.

В този момент сякаш от нищото излезе черна кола и закова пред тях. Голицин бе натикан грубо на задната седалка и двама от мъжете седнаха от двете му страни. Третият пусна Надя да си ходи. Тя се извърна и му намигна. Той й отвърна и след миг тя изчезна в мрака. Мъжът седна отпред до шофьора и колата потегли.

След около двайсет минути, през които колата измина петнайсетина километра, мъжете бутнаха Голицин в някакъв голям вход на сграда, влачиха го трийсетина метра и го тръснаха върху дървен стол. Ръцете му бяха вързани отзад на гърба, късите му крака бяха пристегнати с въжета към краката на стола.

Нечия ръка свали качулката от главата му и я захвърли на пода. Голицин шумно изплю парцала от устата си; минаха няколко мига, преди очите му да се адаптират към светлината, и още няколко, докато преброи мъжете около себе си. Бяха общо петима, събрани в средата на помещението, което се оказа голям празен склад с висок таван от гофрирана ламарина и циментов под с петна от машинно масло. Мъжете бяха облечени с черни кожени якета и тъмни джинси. По лицата си имаха повече татуировки, обици и белези, отколкото можеше да преброи. Поне двама-трима бяха със смачкани носове.