Читать «Преследваният» онлайн - страница 268

Брайън Хейг

Все пак малко ли нощи гордо бе наблюдавал с каква гениална изобретателност и виртуозна вещина неговите хора в мазетата на площад „Дзержински“ ползваха същите тези пособия! Той познаваше и последния инструмент в куфара, както добрият механик познава ключовете и отвертките си.

Голицин отново затвори очи и стисна клепачи. От стегнатото му гърло излезе тих стон на ужас.

Пет чифта очи едновременно се приковаха в него.

Владимир се усмихна.

— Аха, Сергей, ти се събуди! — Той пристъпи към него и с престорено двоумение го попита: — Виж какво сега, нещо не мога да реша, та ще те питам теб. Откъде предлагаш да започнем?

— Да не сте посмели да ме докосвате с тия гадости!

— Малко е късничко за заплахи. Хайде, Сергей, оцени великодушието ми. — Той се засмя и останалите го последваха. — И така, какво избираш?

— Кълна се, нямам повече от онези пари.

— Нямаш?

— Свършиха.

— Всички? Двеста и петдесет милиона? — попита недоверчиво Владимир.

— Да. Похарчени са до последно. Кълна се! — Голицин за нищо на света нямаше намерение да подари състоянието си на Ники. Можеха да го изкормят, да го нарежат на парчета, но нямаше да видят и грош.

Владимир отново се наведе над куфара и внимателно заоглежда съдържанието му, докато накрая вдигна едно трионче.

— Ами… жалко! — промърмори той, сякаш на себе си.

— Моля те, трябва да ми повярваш! Постъпих глупаво, направих го от алчност. Профуках парите за разни идиотщини. Няма ги!

Владимир беше на три метра от него; той направи крачка напред, като опитваше с палец остротата на инструмента. Двама от хората му бяха застанали непосредствено зад Голицин и по даден знак го сграбчиха за ръцете и шията. Той изпищя, но хватката им бе желязна и не му позволяваше да мръдне.

— Откъде да почна, откъде? Това е въпросът! — каза Владимир. Пронизителните му тъмни очи заоглеждаха преценяващо Голицин. — Защо не от пръстите на краката? — попита логично той. — По-добре да караме отдолу нагоре, от малкото към по-важното, нали така?

Той клекна пред Голицин и изу обувките му, после със замах смъкна чорапите. Късите му месести пръсти се мятаха отчаяно, сякаш се опитваше да ги свие в юмрук, да ги скрие под ходилата. Владимир се насочи към палеца на десния крак. Стисна го с железните си пръсти, изпъна го напред и поднесе триона. После вдигна глава:

— Трябва да те предупредя, че почна ли веднъж, обикновено се увличам. Едва ли ще се отървеш с един-два пръста, дори след втория да пропееш и да си кажеш всичко. Като нищо ще ти ги резна и десетте. Такъв съм си — каза той някак извинително. — Просто ми става нещо и аз не знам какво…

— Добре де, добре. Парите са у мен. Само не… по дяволите, остави ми пръста на мира!

Владимир стисна палеца и леко го изви. Голицин за малко не падна от стола.