Читать «Преследваният» онлайн - страница 262

Шефът му го водеше винаги със себе си по такива мероприятия. Ако не за друго, за да има с кого да си пие водката по време на дългия и уморителен път за дома. Освен това той винаги можеше да разчита на своя доверен началник на канцеларията да го излъже в очите, че речта му е била блестяща и дълбоко вдъхновяваща. Двамата с Елцин бяха печени номенклатурчици от старата школа — хем лъжеха умело, хем си вярваха.

Някакъв мъж с черно кожено яке беше застанал твърде близко до него и го блъскаше с рамо. Началникът на кабинета се дръпна настрани, за да си отвори място. Мъжът също направи крачка встрани и отново се блъсна в него.

Изведнъж той се обърна, погледна го в очите и на лицето му се изписа радостно учудване:

— Хей, не ви ли видях онази вечер с Татяна Лукина?

— С кого?

— С Татяна Лукина. Работи при вас. — Взирайки се внимателно в лицето му, мъжът продължи: — Сигурен съм, че бяхте вие. Двамата влизахте заедно в един хотел на булевард „Тверской“. Същият, в който преспивате всеки вторник и четвъртък.

— Имате грешка! — прошепна, или по-скоро просъска, началникът на президентската канцелария и направи пореден опит да се дръпне встрани.

— Няма грешка. Ето, вижте! — И той тикна в ръцете му някаква пластмасова кутия. Всякакви следи от престорена неувереност бяха изчезнали. С подигравателна усмивка непознатият каза: — Препоръчвам ви да ги прослушате насаме. Повярвайте ми, не ви е нужна компания. Името ви се споменава доста често.

Преди другият да бе отворил уста да отговори, Михаил се отдалечи тичешком по посока към шосето, скочи в една кола с работещ двигател и потегли.

За момент началникът на канцеларията си помисли просто да изхвърли кутията. Да я запокити с всички сили нанякъде, после да се обърне и да забрави за случая. Вместо това отвори капака и надникна. Вътре имаше две аудио касети без етикети и няколко цветни снимки. Той я мушна във вътрешния си джоб, като си каза, че ще я изхвърли, щом се прибере у дома. Кой знае какво имаше записано на тия касети? Защо да рискува някой непознат да ги намери? Можеше да е и нещо сериозно.

Началникът на канцеларията се прибра у дома си в девет вечерта, наля си чаша водка и си свали сакото. Във вътрешния си джоб усети тежестта на пластмасовата кутия, за която почти бе забравил. Извади я и пристъпи към кофата за боклук. Пусна я вътре и няколко секунди остана, загледан в нея. Трябваше най-напред да я чуя, каза си той. Ами ако тоя тип ме шантажира? Кой би могъл да каже?

Когато извади двете касети, снимките изпаднаха на пода, но той не се наведе да ги вдигне. Нека първо чуя за какво става дума, каза си началникът на канцеларията.

Избра една от касетите и я постави в касетофона на бюрото. После седна на стола, облегна се назад и отпи глътка водка.