Читать «Преследваният» онлайн - страница 260

Предлаганият ход бил твърде прибързан. Прекалено рискован. Той самият не се чувствал на мястото си във федералните съдилища. Освен това кой знае какво му били приготвили руските прокурори и онези от СИН, с какъв унищожителен доказателствен материал възнамерявали да погребат Алекс? Елена го увери, че двамата с Алекс имали същите съмнения и резерви, но му разправи и за четирите опита за убийство в затвора, което сложи край на дискусията. Ем Пи се обади на клиентите си с дела, насрочени за следващите седмици, и прехвърли преписките им на други имиграционни адвокати в града.

Ем Пи и двамата му придружители пристъпваха притеснено по дългите, добре осветени коридори на сградата, право към кабинета на секретаря на федералния съд. Ем Пи се записа в списъка на чакащите, после си намери място с другите двама в дъното на помещението и търпеливо зачака да извикат името му.

Когато го чу, той притича до бюрото на секретаря, който се оказа дама, със замах остави свитъка документи и обяви с приповдигнато официален тон:

— От името на моя клиент господин Алекс Коневич официално внасям искова молба за установяване правомерността на задържането му под стража. Умолявам съда за срочно придвижване на същата от името на въпросното лице, което е задържано в нарушение на всякакви разумно обосновани срокове и принудено да понася неописуеми несгоди.

Секретарката на съда — едра, енергична чернокожа жена — вдигна преписката и с отработено движение я пусна в дълбоката тава за входящи документи, пълна догоре с безброй подобни молби, петиции, жалби и всякакви други адвокатски творения.

— За пръв път ли сте тук? — попита тя, без да вдига поглед.

— Ъъъ… да.

— Не се намирате в съдебна зала. Тук разбираме и прост английски.

Ем Пи имаше вид, сякаш някой му бе изпуснал въздуха.

— Това е искова молба за установяване правомерност на задържане…

Жената пъхна в устата си късче дъвка и челюстите й се раздвижиха енергично, докато очите й се взираха в екрана на компютъра пред нея. На бюрото й имаше табелка с написано име: Телма Паркър.

— Чух ви какво рекохте — отвърна Телма. — От колко време е вътре вашият човек?

— Година и два месеца.

— Хм. — Телма не изглеждаше особено впечатлена. — Как се нарича мястото му, където е задържан?

— Понастоящем по договор с щатската управа е разпределен в щатския затвор на Юма. Това е третият му затвор от датата на задържането му.

Реакцията не настъпи веднага. Телма бавно премести погледа си от екрана към лицето на Ем Пи.

— Трети затвор? За една година? Правилно ли чух?

— По-точно, за четиринайсет месеца.

— Че какво е направил, да не е пречукал някой надзирател?

— Обвинен е в нарушение на визовите закони.

— Ти какво, бъзикаш ли се с мен?

— Кълна се в гроба на майка си!

— Това е въпрос за имиграционен съд. Къде се буташ във федералната система?

— Бих желал да получа това обяснение от държавата.