Читать «Преследваният» онлайн - страница 261

— Клиентът ти законно пребиваващ ли е в Съединените щати?

— Това е един от спорните моменти. Отначало правителството казваше да, но сега казва не.

Тя подпря брадичка върху ръката си, в която стискаше молив.

— Тоя затвор в Юма е бая гнусно местенце.

— И Алекс така разправя. Самият той бил сложен в крило „Д“, сред най-големите боклуци.

Тя се надвеси напред, така че главата й стигна почти до ръба на бюрото, и с тих, заговорнически глас попита:

— Хайде сега, изплюй камъчето. Кой му има зъб на твоя човек?

Ем Пи моментално влезе в тона й. Наведе се над нея и също шепнешком отвърна:

— Джон Тромбъл.

— Ясно. — Жената вдигна преписката на Ем Пи от тавата „Входящи“ и я пльосна на бюрото пред себе си. Прелисти намръщено свитъка, зачете се тук-там в текста, като поклащаше многозначително глава. — Имам братовчед, който работи в Бюрото — каза по едно време тя.

Изведнъж внезапна болка прониза гръдния кош на Ем Пи. Какъв идиот! Защо не си бе затварял устата! След малко Телма Паркър продължи:

— Той страшно мрази тоя Тромбъл. Разправя, че бил най-голямото нещастие за Бюрото още от времето, когато Едгар Хувър се е разхождал по рокля из коридорите. Чакай да те питам, ти водил ли си преди такива дела?

След петнайсет години на това бюро, през които бе виждала хиляди адвокати да влизат и излизат от службата й, Телма Паркър подушваше от километри новака с жълто около човката.

— Повечето ми дела се гледат от имиграционен съд — призна си с неохота Ем Пи.

— Така си и знаех. Значи не си водил?

— Ами може и така да се каже…

Тя стовари едрия си, заоблен лакът върху бюрото и подпря с длан месестата си брадичка.

— Хич да не ти пука, момче! Тая работа става по следния начин: молбата ти отива при съдията. Ако имаш късмет, може да попадне в ръцете на съдия Елтън Уилис. Той е справедлив и мъдър човек. А ако преди това някой е турил, да речем, на тази преписка печат „Срочно!“ — тя вдигна очи към Ем Пи и му намигна съзаклятнически, — което може да се случи примерно на третата секунда, след като си тръгнеш от тук… в такъв случай срокът за отговор е три дни. Чаткаш ли?

— Три дни — повтори Ем Пи, като също й намигна.

— Ами значи действаме! Тия молби се придвижват доста бързо. Иначе знаеш ли си урока?

С всичката скромност, на която бе способен, Ем Пи отвърна:

— Ще им наритам задниците така, че да ме запомнят за вечни времена. Тромбъл ще го изкарат на носилка от залата.

— Ъхъ… — Тя бавно кимна. — Имаш ли помощ? Няма как да нямаш.

— „Парсевич, Ноултън, Ривърс“. Един състудент от Юридическия факултет е съдружник при тях. Обещаха да помогнат, гратис.

— Много мило. — Тя хвърли критичен поглед на евтиния му полиестерен костюм, примлясна и каза: — Не ми се сърди, момче, ама ще трябва да подсигуриш няколко костюма за по хиляда долара около твоята маса.

За човек, чиято ораторска кариера се люшкаше през годините между пламенни речи пред възторжени милионни тълпи и приспивно каканижене в душни зали, където въздухът лепнеше от скука, Борис Елцин бе на път да бие собствения си рекорд по отегчителност. Поне този път беше трезв — рядък и радостен случай според началника на канцеларията му, който се полюляваше нервно на токовете си и оглеждаше тълпата. През пет минути поглеждаха часовниците си. Някои спяха прави. Колкото и да се взираше, началникът на канцеларията не можеше да открие сред публиката нито един, който да слуша внимателно.