Читать «Преследваният» онлайн - страница 259

— Знам. Но има два проблема. При това сериозни. Първо, федералните съдилища функционират по различни правила и процедури. Ем Пи не е адвокат по наказателни дела и няма никакъв опит с федералната съдебна система. Правилата за допустимост на жалби и представяне на доказателствен материал там са по-строги. За съжаление е твърде късно да го сменям.

— Няма ли да се справи?

— Не съм сигурен, че изобщо някой адвокат би се справил, а пък картите на Ем Пи са слаби. Кой знае за последната година колко материал са предоставили нашите руски приятели на прокурора!

— Ами Михаил?

— Михаил още не е намерил ключа към загадката. Нямаме законово допустими доказателства, че парите ми са откраднати. Нито пък че съм станал жертва на заговор. Нищо, което да им попречи да ме качат на самолета за Русия.

— Е, добре, а какво е второто?

— Ако прибързано се обърнем към федерален съд и загубя делото, ще ме изпратят пак тук. Може да се опитаме да обжалваме и ще го направим. Но това отнема време. През което ще ме убият.

— Тоест изборът е между много лошо и ужасно?

— По-скоро между сигурна смърт и вероятна смърт.

— Та каква, казваш, е идеята ти?

— Има едно нещо, което се нарича „хабеас корпус“, или другояче казано, молба за изясняване правомерността на задържането под стража. Формално погледнато, ако ги заставим да ме прехвърлят във федералната съдебна система, си отваряме една вратичка, която трябва да използваме. Държавата е длъжна да докаже причините за моето задържане. Ако съдията приеме молбата, процедурата се извършва много бързо.

— Колко бързо?

— Три дни след задействането й ще бъда изправен пред съд.

— Аха… толкова бързо! — Няколко мига Елена разглеждаше замислено върховете на обувките си и извиваше нервно пръсти. — Това много бързо ли е?

— Може би — отвърна Алекс. — Ние с теб имаме много врагове и тук, и в Русия. Всичко трябва да стане изведнъж. И трябва да успеем от първия път, иначе, както казва моят приятел Бени, играта свършва! Освен това Михаил трябва да ускори изпълнението на задачата. И да се молим да стане чудо.

— Крайно време е и на нас да ни се случи чудо!

— Не мисля, че чудесата стават току-така. Трябва сами да си ги направим.

— Ще позвъня на Михаил в момента, когато изляза от тук.

— Чака те напрегнат уикенд. Време е да поставиш Ем Пи в течение на нещата и да се молиш това, което ще му кажеш, да му се стори достатъчно основателно.

30

На 18 септември 1996 г., точно година и два месеца след вкарването на Алекс във федерален затвор, Ем Пи Джоунс изкачи с енергична крачка стъпалата пред Федералния съд на окръг Колумбия, една от най-красивите и импозантни сгради във Вашингтон. Времето този ден беше променливо — ту топло, ту хладно, първи намек, че поредното горещо, душно лято в този построен насред блата град отива към края си. Придружаваха го Елена и един як, набит помощник-адвокат, помъкнал под мишница кашон с документи.

Преди два дни Елена бе позвънила на Ем Пи и изпаднала в истерия, бе поискала спешна среща. Ем Пи остави всичко и Елена пристигна в кантората му — бледа, изтощена, гневна, разстроена и обзета от мрачна решимост. Още в момента, когато му сподели идеята на Алекс, от устата на Ем Пи изригна порой от възражения.