Читать «Преследваният» онлайн - страница 258
Брайън Хейг
— Трябва да се намери начин. Не можеш просто така да се оставиш да те убият!
През две-три кабинки от тях внезапно избухна разгорещен спор между един от затворниците и съпругата му. Жената — още дете, едва ли имаше и деветнайсет — беше облечена в къса кожена поличка, с черни мрежести чорапи и бюстие, което повече показваше, отколкото прикриваше. Изкуствените й мигли пърхаха като огромни черни пеперуди, а по лицето си имаше толкова грим, че с него можеше да боядиса стените на помещението. Само допреди миг двамата съпрузи си бяха шепнали влюбено, долепили лица до преградата, но изведнъж мъжът се дръпна рязко назад, събаряйки стола си на земята.
— Да, бе, правилно си чул. С брат ти, близнака — изкрещя тържествуващо жената подире му.
— С брат ми?! Ти се чукаш с брат ми?! — изхленчи жално съпругът, като заблъска с юмруци по стъклената преграда.
— Ми да! Така поне си остава в семейството, нали те знам колко държиш на тия работи…
— Ах ти, кучко! Ах ти, курво мръсна! Долна продажнице!
Тримата надзиратели в помещението, които до момента бяха стояли настрани с отегчени изражения на лицата, се подсмихнаха уморено. Какво пък чак толкова се бе случило — жената на пандизчия да му изневери с друг мъж! Тримата бяха присъствали безброй пъти на подобни сцени, които с малки вариации се повтаряха почти буквално. Много затворнически бракове изтрайваха до една година, някои до две, изключително рядко до три и повече.
Имаше обаче едно желязно правило, което въпросният затворник току-що бе нарушил. Изпаднал в нервна криза, той заподскача, зави като куче, после внезапно се хвърли към преградата и се опита да прескочи от другата страна. Двама от скучаещите наблизо надзиратели се сепнаха и пристъпиха към действие. Сграбчиха го за краката, смъкнаха го от стъклото, извиха ръцете му отзад и му щракнаха белезниците. Докато го влачеха навън, от устата му се изливаше ужасяващ порой от псувни и обиди по адрес на младата му съпруга.
В това време въпросната изчакваше развръзката, кръстосала ръце на корема си, широко усмихната и с вид, който издаваше безкрайно задоволство.
Накрая, точно в момента, когато двамата надзиратели извличаха съпруга й навън през вратата, тя смъкна бюстието си и разкри две импозантни гърди. Хвана ги в шепи, раздруса ги силно и подвикна на мъжа си:
— Помниш ли ги тия двете? Довечера брат ти ще се зарови между тях като прасе в тикви! А пък, като ми омръзне с него, кой знае? Може и на баща ти да бутна…
С тези финални думи тя изпъна нагоре бюстието, завъртя се на пети и високите й токчета зачаткаха към изхода.
— Бедният човечец — отбеляза съчувствено Елена, след като врявата утихна.
Алекс се наведе напред и поклати глава.
— Тоя тип се казва Еди Карминца. Осъден е за полигамия. Дадоха му пет години, максимума. Освен нея има още три жени.
— Майчице, Алекс, около теб е пълно с психопати! Трябва да бягаш от тук!
— Виж, можем да опитаме едно нещо. Да прехвърлим делото от имиграционните власти към федерален съд. Знам обаче, че е прибързано и невероятно рисковано.
— Но ако не го направим, съществува не по-малък риск да умреш тук.