Читать «Преследваният» онлайн - страница 257

— Какъв беше той? Защо искаше да те убие?

— Някакъв руснак. Наемен убиец от мафията, но май с брадва не го бива толкова, колкото с пистолет.

— Питам те защо е искал да те убие!

Моментна пауза.

— Както изглежда, от Москва са предложили голяма сума на онзи, който успее да ме премахне. — Малко по-дълга пауза, през която той взе болезненото решение да й разкаже всичко. — Това беше вторият опит.

— Аха, разбирам. А кога беше първият?

— Преди два месеца.

— Преди два месеца? А защо не си ми казал досега?

— От тогава много внимавам. Бени ме следва навсякъде, където е възможно. При всяко хранене в столовата съм заобиколен от цял взвод инвеститори. Няколко души ме пазят, докато се къпя, ползвам тоалетната или библиотеката. Никой не иска кокошката със златните яйца да бъде изкарана от тук с краката напред. На опасност съм изложен само в момента, когато излизам от килията.

Елена се дръпна назад, безуспешно опитвайки се да овладее обхваналия я ужас.

— Ще се обадя на Ем Пи и ще го накарам да поиска най-настоятелно да те преместят в друг затвор. Ще вдигнем шум до Бога. Ще организираме пресконференция, на която ще ги побъркаме. Ще…

Преди да бе довършила изречението си, Алекс вече клатеше глава.

— Вече съм мислил по въпроса. Недей! Дори не се опитвай.

— Защо?

— Жив съм само благодарение на мрежата от контакти, която успях да си създам тук. На всяко ново място за това ще са ми необходими между три седмици и месец, минимум. През това време ще бъда все едно гол.

— Ами ако по някаква причина в даден месец инвестиционният фонд отбележи спад? Такива неща се случват, Алекс! Кой ще те защити тогава?

Той се усмихна с усилие на волята.

— Повярвай ми, мисля всеки ден за това. Във всеки случай помага за избистряне на ума.

Тя скръсти гневно ръце и не отвърна на усмивката му.

— А пък ако останеш тук, е само въпрос на време, така ли? Да кажем, че някой от новите ти приятели се разсее за момент или се наведе да си върже обувката? Да кажем, че ти пъхнат отрова в яденето или те намушкат в гръб?

— Всичко става — призна Алекс, като разтриваше замислено слепоочията си. — Моите хора ги неутрализират на няколко пъти. Само преди седмица в библиотеката щяха да ми видят сметката, ако приятелите ми не се бяха намесили. Преди пет дни в банята ме наобиколиха трима, но в този момент се появи надзирателят.

— Разбирам.

— Виж, не се преструвам, че не ми пука. Това са жестоки хора, убийци. Държат ме непрекъснато под око и само чакат да се появи удобен случай. Знам какъв риск съм поел.

— Трябва да се махнеш от тук, Алекс!

— Повярвай ми, не че не съм се сетил за това! През последните няколко седмици прекарвам дните си в библиотеката, заровен в правни книги.