Читать «Преследваният» онлайн - страница 253

Служителите от затвора провериха документите й за самоличност, претърсиха багажа й и самата нея, поставиха печат на дланта й и я оставиха тихо да чака на един корав пластмасов стол, докато Алекс се появи. Стъклената преграда между двама им беше перфорирана с малки дупчици. Доста по-добре, помислиха си те, в сравнение с предишния затвор, където трябваше да си шепнат притеснено през телефонни слушалки и се страхуваха от подслушвателни устройства.

— Много си красива — каза й Алекс, като се направи, че не вижда тъмните кръгове под очите й. Елена изглеждаше изтощена и останала без сили след четиринайсет месеца усилен труд, вечно криене, скачане нощем от леглото при всяко изскърцване на пода. Той се опитваше да скрие чувството за вина, което го обземаше при вида й.

— Обичам те — отвърна тя. Това бяха постоянните им реплики при всяка среща.

Нямаше нужда да го пита как е, как му се отразява новият затвор, как се отнасят с него. Алекс й се обаждаше почти всяка нощ по един от трите си мобилни телефона и двамата си говореха с часове. Знаеше за Бени Бийти и за „взаимния инвестиционен фонд“, който Алекс управляваше от името на все по-многобройните си клиенти, както затворници, така и надзиратели — точно както в предишните два затвора. Елена водеше счетоводството и стопанисваше парите на инвеститорите чрез местен брокер във Вирджиния, който й бе препоръчан заради своята ефикасност и надеждност. В пощата си редовно получаваше чекове от новите клиенти на Алекс — само няколко през първия месец, докато славата му се разнесеше и бизнесът се разраснеше лавинообразно. Елена предаваше чековете на брокера, за да бъдат незабавно вложени в доходоносни начинания. Всяка нощ Алекс й се обаждаше с нови и нови инструкции, които да бъдат предадени на брокера още на другата сутрин: продай това, купи пет хиляди акции от онова, вложи в краткосрочни облигации еди-какво си и в дългосрочни правителствени бонове еди-що си. Фондовата борса беше в подем, но с техния взаимен фонд те винаги успяваха да изпреварят тренда. „Клиентите“ на Алекс бяха във възторг. Той не можеше да извърви и десет крачки в карето, без да го спре някой нов желаещ да се включи във фонда.

Всяка сутрин „Уолстрийт Джърнъл“ и „Инвестърс Бизнес“ му се носеха в килията от един надзирател, който му бе поверил целия си пенсионен влог, за да го стопанисва и умножава.