Читать «Преследваният» онлайн - страница 252
Брайън Хейг
— Вие лично запознат ли сте с доказателствения материал? — попита Ким, смазана от съзнанието колко слаби са аргументите й, колко жалки и негодни за представяне в съда са те. Сякаш им казваше: спрете делото, защото доказателствата са твърде необорими!
— Не съм и нямам намерение. — Лактите на Тромбъл се стовариха върху масата, върховете на пръстите му образуваха било на покрив. — Защо да се запознавам? Нали имам личните ви уверения, че доказателственият материал е изчерпателен, железен и необорим? Без каквито и да било непълноти, непоследователности и несъответствия?
— Аз изложих ясно позициите си.
— В такъв случай нека да изложа и моята. Делото ще се придвижи напред, със или без вас. Избирайте!
— Без мен тогава. Заменете ме с някого. Намерете си друг водещ прокурор.
Помощник-директорът и непосредствен началник на Ким бе смаян от скоростта, с която пропадаше цялото начинание. Седем месеца упорит труд бяха на път да отидат по дяволите. Друг прокурор щеше да замени Ким, но щяха да минат още няколко месеца, преди новият да навлезе в нещата. Пък и, като си помислеше, Ким Париш беше най-добрата, с която разполагаше службата. Лицето му се изкриви в дружелюбна усмивка.
— Ким, не бързай толкова! Ти си превъзходен юрист, перспективен. Цялата ти кариера е още пред теб. Моля те, докарай делото до край и нека го забравим.
— Имам правото и задължението да откажа да участвам в дело, за което смятам, че е скалъпено, че е позор за правораздавателната система.
На Тромбъл започваше да му писва от цялото това лигавене. Той не бе свикнал заповедите му да се оспорват, а освен това същата вечер имаше покана за важен прием в Белия дом, на който жена му особено държеше да присъства. Тромбъл ненавиждаше сегашния президент, който изцяло отвръщаше на чувствата му, така че това бе първата му и вероятно последната покана за подобно събитие. Съпругата му вече бе похарчила два бона за бална рокля, плюс още петстотин за някакъв гей стилист, и го бе заплашила, че ако закъснеят, макар и минута, ще го остави две години без секс. Време беше да удари силно по масата.
— Поемаш делото или си уволнена.
— Не, напускам!
— Напротив, уволнена си.
— Не можете да ме уволните. Не съм ви подчинена.
Пред директора на СИН се очертаваше сякаш последна възможност да запази независимостта на службата си, да не говорим за собствените си прерогативи и лично достойнство. Тромбъл току-що бе нарушил най-свещеното правило във Вашингтон: не нагазвай в територията на другия.
Директорът мобилизира целия си останал кураж, погледна Ким право в очите и промърмори:
— Уволнена си! От мен!
29
В десет сутринта, точна както винаги, Елена пристигна в затвора за месечното свиждане с Алекс. Дойде с кола, която бе наела от близкото летище — маломерен седан от нисък клас, но с пъргаво малолитражно моторче. Това им беше четиринайсетото свиждане — в три различни затвора, в три различни щата, всеки път в присъствието на различни надзиратели. Но всичко й беше до болка познато, процедурата се повтаряше почти без изменения. На връщане щеше да остави колата на летището, да се качи на първия полет за Атланта, няколко часа да броди безцелно из огромния терминал, докато се отърси от евентуалните си преследвачи, след което в последния момент да се метне на друг полет и известно време да се мотае из Средния запад. Разбира се, за всичко плащаше в брой. При тази тактика щяха да са й нужни два дни, за да се прибере у дома, но Алекс й бе дал да разбере, че си струва вложеното време и пари. Това не беше игра. Онези хора се опитваха да я убият. Всякакви предпазни мерки бяха разумни и необходими.