Читать «Преследваният» онлайн - страница 255

— Какво казва Ем Пи? Нещо ново?

— Не, ситуацията не се е променила. Той е бесен. Разправя, че никога досега не е виждал подобно отношение. Истинско безобразие, така каза.

Алекс се опита да прикрие разочарованието си с насилена усмивка.

— Кажи му да се успокои, не е негова вината. Ние се борим с правителствата на Русия и на САЩ едновременно; не смятам, че който и да било адвокат би имал шанс да надделее в такава конфронтация. Кажи му, че съм извънредно доволен от него.

— Той е обезверен, Алекс. Чувства се отговорен за теб. Написал е още едно дълго, гневно писмо до съдията. На същата тема като предишните шест. Къде отидоха обещанията на прокурора да те сложат в по-добър затвор?! Виж къде си!

— И тук ми е добре, Елена.

— Не, ти…

— Спокойно, нищо ми няма. Снощи с вечерята имаше дори вино! Менюто беше телешко задушено с картофено пюре и царевица, сготвено от съпругата на един от надзирателите и поднесено в килията ми. Двамата с Бени вечеряхме на свещи! Между другото той все още смята, че съм сладурче…

— Което си е вярно. Но не си никак добре, Алекс Коневич! И не се опитвай да ме заблуждаваш! Заобиколен си от убийци, изнасилвачи и гангстери. Всеки извратен тип, когото си настъпил по мазола, може да ти види сметката, докато си взимаш душ!

Преди няколко месеца Елена бе извършила нещо, за което се разкайваше, защото, веднъж преживяно, то по никакъв начин не можеше да се изтрие от съзнанието й. В желанието си да опознае затворническата действителност, да получи по-добра представа за онова, което преживяваше съпругът й, в течение на няколко дни тя бе изгледала десетки филми на затворническа тематика — по няколко на вечер, един след друг, до късно през нощта, нощ след нощ. След това месеци наред я измъчваха кошмари, събуждаше се посред нощ, обляна в студена пот. Сцените на брутални убийства и изнасилвания зад решетките непрекъснато изплуваха в съзнанието й и не й даваха покой. Нейният безценен съпруг беше затворен в някаква зловеща сграда, пълна с кръвожадни чудовища, готови да го умъртвят за пакет цигари.

Алекс си даваше вид, че в действителност няма нищо такова. Холивудски буламачи, бе неговото обяснение. Измишльотини отначало до край, предназначени да шокират и плашат невежите.

Но тя много добре знаеше, че я лъже.

За нейна радост не му бяха направили затворнически татуировки, или поне не се виждаха. Кой можеше да знае какво се крие под ризата или под торбестите панталони? Иначе нямаше съмнение, че Алекс се е променил. Изглеждаше някак загрубял, с дълга мазна коса, вързана на опашка; лицето му беше загубило предишната си изразителност, вече не се смееше спонтанно на всяка шега. На всичко отгоре очите му непрекъснато шареха наоколо, вечно нащрек, и това й късаше сърцето. Дори походката му беше различна. Нямаше я някогашната целеустременост, характерната забързана стъпка на човек, пестящ всяка секунда; сега влачеше крака, прегърбен и някак уморен, или обхванат от необяснима леност, с ръце, мушнати дълбоко в джобовете на панталона. Сякаш искаше да покаже, че вече от нищо не му пука.