Читать «Преследваният» онлайн - страница 244

Тя усети, че я обхваща вълна от безсилие.

— По дяволите, Пьотр, Коневич положително е откраднал парите! Виновен е! Обрал е собствената си банка, задигнал е стотици милиони.

— А, така ли?

Тя посочи с уморен жест кашоните с доказателства, наредени един върху друг в ъгъла.

— Банкови извлечения. Показания на собствените му служители. Разпечатки на транзакции, полицейски рапорти, резултати от три паралелни разследвания, проведени независимо едно от друго от три държавни ведомства. Какво повече желаеш?

— Ти си напълно права, Ким. Кой би желал нещо повече? Всичко е тук.

— Ами нали и аз това ти разправям!

— Всичко перфектно подредено и прошнуровано, в лъскава опаковка, поднесено на табла. — Дребничкият юрист, който някога си бе изкарвал хляба с изготвяне на перфектни обвинителни актове, не се отказваше лесно.

— Май е прекалено перфектно, а? — попита тя, като се наведе напред и разтърка с длан челото си.

— Я ми кажи колко дела си водила като прокурор?

— Стотици. Не знам с точност.

— Имала ли си досега случай всичко да съвпада в най-дребни детайли? Датите да следват в точна последователност, свидетелите да говорят едно и също, следователите да стигат до едни и същи заключения? Всичко е толкова идеално подредено, сякаш е изравнявано с линийка. За блестящ ум, каквато слава му се носи, тоя Коневич е оставил планини от улики срещу себе си.

Изведнъж Ким се почувства толкова смазана, колкото не помнеше да е била през живота си. Развръзката беше неизбежна. Тя с мъка сдържаше сълзите си, когато каза:

— Няма такова нещо като перфектен обвинителен акт.

Това беше краят. Пьотр седеше мълчаливо на стола си, за да й даде възможност да осмисли цялата чудовищна тежест на направеното откритие. Тези американци бяха толкова наивни за някои неща…

След малко той отбеляза:

— Всъщност ние никога не сме водили самите дела, нали разбираш? Това не беше наша работа, Ким. Ние само изготвяхме перфектния доказателствен материал по обвинителния акт и го предавахме на обвинението. Прокурорите бяха влюбени в нас. Захранвахме ги с дела, които нямаше как да загубят.

— Нещо не разбирам. Защо сте предоставяли обвинителните актове на други? Ти сам казваш, че си бил превъзходен юрист. След като си събрал доказателствения материал, ти го познаваш по-добре от всеки друг.

— Да ти кажа право, често и аз се питах същото. Никога не ни обясниха защо се прави така. Може би са си мислели, че човекът, изобретил гилотината, не е бил длъжен лично да дърпа лоста и да гледа как главата пада в коша. Комунисти, какво да ги правиш! Могат да бъдат непоследователно хуманни по един абсолютно нехуманен начин…

На Ким й идваше да скочи от стола си и да се махне оттам. Просто да избяга от това дело. Да си плюе на петите, да хукне и бяга колкото и докъдето я държат краката.

Той се премести по-напред на стола си и положи длан върху коляното й.

— Те ще ги убият, Ким. Е, да, може и да им спретнат нещо като съдебен процес… а може и не. Но няма съмнение, че ще ги убият. Толкова съм убеден в това, колкото и че двамата с теб седим тук, в тази стая.