Читать «Преследваният» онлайн - страница 242

— Затова ли избяга, Пьотр? От угризения на съвестта?

Той извърна поглед встрани.

— Де да беше така! — Пьотр се смали, сякаш потъна в стола си. — Боя се обаче, че не съм толкова доблестен.

— А какво се случи?

— Една сутрин се отбих при един колега от отдела, добър приятел от двайсет години, работехме през три врати един от друг. Нямаше го в стаята му, сигурно беше отскочил до тоалетната, като бе направил невероятната глупост да остави вратата си отключена. Това беше грубо процедурно нарушение, Ким, нали разбираш? Непростима небрежност. Влязох вътре. Цялата стая, бюрото му и подът наоколо бяха заринати в документи. Човекът очевидно беше доста напред.

— Напред с какво?

— С мен, Ким. Изготвяше обвинителен акт срещу мен.

Тя се надвеси над него, лицата им почти се допираха.

— Защо?

Той избягваше погледа й.

— След час аз вече прегръщах коленете на един от хората на ЦРУ във вашето посолство и го молех за помощ. Плачех като дете, Ким. Обещавах му всичко, което шефовете му можеха да поискат. Всичко, без ограничения! Онези ми готвеха същото, което самият аз бях сторил на толкова много хора, и аз се задушавах от страх. Готов бях на всякакви предателства. Още на следващата сутрин американците ме измъкнаха от там. — С тих, примирен глас Пьотр добави: — Та нали разбираш, така и не можах да попитам моя приятел за причината.

— Но сигурно имаш някакво обяснение.

— Допускам, че е било конкуренция. Виж, Ким, аз наистина бях най-добрият. Можех да превърна светица в курва, папата в сводник, можех да изкарам всекиго всякакъв. Предстоеше да се оваканти длъжността началник-отдел. И двамата с колегата бяхме кандидати за поста и за всички привилегии, които щеше да ни донесе. По-голям апартамент, кола с шофьор, две седмици годишно в един западнал почивен дом на КГБ в Украйна… Така ставаха работите при нас.

— Разбирам.

Той се придвижи леко напред със стола на колелца и положи костеливи лакти върху кльощавите си колене.

— Не се отнасяй с презрение към предишната ми работа. Ти представа си нямаш какви познания, какъв професионализъм и артистичност изисква тя! Всичко трябва да бъде перфектно изпипано, Ким. Датите на документите трябва да са в съответната последователност, шрифтовете да съвпадат, подписите да са идентични, свидетелите да са подготвени и съгласувани помежду си. Това е работа на полицай, адвокат и драматург едновременно, защото най-напред трябва да си въобразиш престъплението, да го изсмучеш от пръстите си, за което се иска фантазия. Едва след това построяваш крепостна стена от доказателства около творението си, за да не може никой да ти го разруши. Нямаш право да недогледаш нито една подробност, да пропуснеш нито една нишка, която може да отведе съда в грешна посока. Пак ти казвам, Ким, всичко това е далеч по-сложно, отколкото да изработиш автентичен обвинителен акт, основан на реални факти.