Читать «Преследваният» онлайн - страница 246

Брайън Хейг

Колкото по-скоро, толкова по-добре — това поне беше елементарно заключение, по което и десетимата мъже постигнаха пълен консенсус. С практическо единодушие бе прието и другото заключение: че първият опит има най-големи шансове за успех. Коневич трябваше да бъде изненадан, когато най-малко подозираше какво го чака. Неподготвен, той щеше да бъде напълно беззащитен.

Ако първият опит се провалеше, следващите щяха да бъдат много по-трудни.

Опитни в този род дела, мъжете яростно спореха на кого да се падне честта. Тая работа — да пречукаш някого — далеч не е толкова проста, колкото изглежда отстрани, авторитетно заобяснява един и останалите закимаха тържествено в знак на съгласие. Някой аматьор, решил да се изяви за пръв път, можеше да свърши колосална глупост. Двама от ветераните наемни убийци споделиха личен опит, всеки за себе си, как първата поръчка неочаквано им се опряла. На пръв поглед маловажни детайли се превърнали в непреодолими препятствия. Някой изтърван поглед, някоя непремерена дума, и обектът лесно можело да се подплаши. Или пък в последната минута на наемника можело да му омекнат коленете и да се парализира тъкмо преди изпълнение на поръчката. Да, много неща можеха да се объркат и често се объркваха.

Присъстващите крадци, наркопласьори и похитители на деца не приемаха тези аргументи. Какво му беше толкоз сложното? Донасяш в джоба остър предмет, избираш някой жизненоважен орган и го наръгваш. Никакъв проблем — все едно режеш салам. Препирните се разгорещиха и за малко щяха да прераснат в размяна на удари, когато Игор — способен счетоводител и експерт в прането на пари — спаси положението с умна идея за умиротворяващи мерки: сто бона от наградата да се поделят между деветимата руснаци, които не успееха да се докопат до Алекс, за да му надупчат кожата.

Спорът продължи с намаляваща интензивност още известно време, колкото за фасон, но предложеният компромис беше неустоимо изкушение и полека-лека се прие.

Сега вече всички печелеха от поръчката. И всеки поотделно имаше интерес тя да бъде изпълнена качествено.

По този начин участниците в лотарията бързо намаляха на четирима. Трима от тях бяха живели в охолство навън, убивайки хора срещу заплащане. Четвъртият беше нагъл фукльо, който бе извършил само две убийства, но много обичаше да се хвали с тях и да занимава слушателите си с кървави подробности, най-вероятно измислени. Ала щом веднъж се бяха разбрали да подбират кандидатите по този критерий — наличие и количество на предишен опит, трябваше да го включат и него, макар и с нежелание.

По същата логика неизбежно се стигна до следващата стъпка: постъпи оферта от Лев Титов, най-опитния убиец в цялата група, а вероятно и в целия затвор. Според Лев бе логично кандидатът с най-много скалпове на пояса да получи право на първи опит. Той бе започнал занаята отрано, едва четиринайсетгодишен, удушавайки учителя си по математика — мечтата на всеки прогимназиален ученик. От тогава бе направил шеметна кариера с безброй успешни убийства. Беше легенда в определени среди — безмилостен убиец, който умъртвяваше жертвите си без излишна показност, дори без издайнически личен почерк. Убивал бе за лична изгода, за Червената армия, за руската мафия, а понякога — когато сприхавият му темперамент надделееше над разума — и просто така, за разтуха. Беше перфекционист, притежаващ в арсенала си необозримо разнообразие от оръжия — от тесте карти до сложни взривни устройства. Веднъж бе убил партньора си на шах, когото бе заподозрял в измама, натъпквайки матирания цар в гърлото му. Абсолютна непредвидимост и известна склонност към драматизъм и преиграване — това бяха единствените му отличителни черти.