Читать «Преследваният» онлайн - страница 245

Още един въпрос пареше на устните й — един-единствен, и тя реши да го зададе, за да разпръсне и последната мрачна мистерия:

— Но все пак Коневич може и да е виновен, нали, Пьотр?

— Знаеш ли какво гласеше златното правило в моя отдел в КГБ?

Тя се насили да го погледне право в черните, печални очи, за да чуе мъдростта на една душа, омърсена и съсипана още преди да се бяха срещнали. Пьотр каза:

— Не съчинявай компромати срещу човек, който и без това е виновен.

* * *

Първият опит за покушение срещу Алекс Коневич бе малко след изгрев слънце, точно три седмици, след като бе слязъл от черния ван без прозорци на плаца в затвора на Юма. Това се случи в едно голямо задушно помещение, претъпкано с потни мъжки тела, по-малко от минута след като Алекс бе напълнил таблата си с обичайната закуска от клисави, омекнали препечени филийки и воднисти яйца на очи, броени секунди след като бе седнал на обичайното си място на обичайната маса за хранене.

Офертата бе предадена тайно на руснаците седмица преди това от един плешив, вечно неспокоен надзирател на име Тим. Два пъти разведен и със сериозна, граничеща с психоза хазартна зависимост, Тим дължеше на букмейкъра си пет хиляди долара, след като конят, за който му бяха подшушнали, че няма как да не спечели, умря от сърдечен удар на финалната права. Преди да направи залога, Тим на няколко пъти се бе питал дали въпросният букмейкър не е свързан с мафията. Уместен въпрос. Марти се оказа втори братовчед и дългогодишен съдружник на Тони „Костомелача“ Кардоци, който много държал длъжниците му да си плащат навреме вноските. И понеже беше закъснял с около месец, Тим напълно сериозно се безпокоеше дали здравната му осигуровка ще покрие щетите. Затова, когато Марти му намекна какво се иска от него — дребна услуга на неназован приятел, — Тим едва не се задави от облекчение.

Пет хиляди долара опростен дълг плюс две здрави и функциониращи капачки на коленете — откъдето и да го погледнеш, това си е щедро възнаграждение за едно нищо и никакво предадено съобщение, помисли си Тим и устата му сама отговори: „Дадено, няма проблем!“ Същия ден той тържествено се закле да се откаже веднъж завинаги от конните залагания, макар дълбоко в душата си да съзнаваше, че това няма как да се случи.

Офертата предизвика дълбоки раздори между руснаците. Групата им и преди това не се бе отличавала с особена сплотеност — освен общия език ги свързваше само обстоятелството, че всички по един или друг начин бяха свързани с подземния свят в Русия. Големият — единственият — въпрос, който ги вълнуваше в момента, бе кой пръв ще успее да се добере до Алекс Коневич.

След три дни, през които между килиите се разменяха все по-злостни бележки, руснаците се скупчиха на плътна групичка от зли, начумерени физиономии в един отдалечен край на карето, за да обсъдят офертата — кръгло половин милион долара за онзи, който успееше да убие Коневич в течение на следващите трийсет дни, като тази сума щеше да намалява с всеки следващ месец забавяне при изпълнението на поръчката. Участниците в съвещанието разговаряха помежду си само на руски, като се препираха и надвикваха, уверени, че никой отстрани не ги подслушва.