Читать «Преследваният» онлайн - страница 216

— На добър час, госпожице прокурор. Следващия път гледайте да отбележите точка, иначе…

Съвещанието приключи внезапно за всеобща изненада и за огромно облекчение на Ким Париш. Тя си тръгна толкова бързо, че мокетът под подметките й подпуши.

Останаха само Тромбъл и Лора Тингълман. Насаме. Само те двамата в обширния кабинет, изпълнен с толкова власт и такива тежки отговорности.

Тромбъл се извърна към нея и отбеляза:

— Съдията ти повери Коневич да го пазиш. Само кажи, и той веднага ще се озове във федерален затвор.

— Ами има едно много приятно затворно общежитие в Пенсилвания. Там слагаме всички магнати от Уолстрийт. Сред природата, в пасторална обстановка и така нататък.

— Ама ти няма да се оставиш някакъв жалък имиграционен съдия да ти нарежда какво да правиш, надявам се? И да въртиш опашка като пале в краката му…

Гадничка забележка, от която се бъзна. Но Тромбъл бе прав: Евърстън беше скромен съдия от някакъв забутан имиграционен съд. Докато Лора Тингълман в края на краищата беше министър на правосъдието на Съединените щати. Тя не откъсваше очи от лицето му.

— Какво си намислил, Джон?

— Нали разбираш важността на това дело?

— Я ми припомни!

— Руската мафия постепенно превзема големите градове по крайбрежието. Това е най-новият вид организирана престъпност и не е никак лицеприятна. По кръвожадност тия типове получават десетка по десетобалната система. В момента те са във война освен с нас едновременно и с италианската мафия, с чернокожите банди, с колумбийци и мексиканци, война за преразпределение на територии. Руснаците са много добри във водене на такъв вид война и са много, много жестоки. Те са научени да оцеляват и процъфтяват в най-тоталитарното общество на света. Нека не забравяме това. Представете си какво могат да постигнат в отворена, либерална демокрация като нашата. Та ние сме страшно уязвими. Успеят ли да се задържат тук, да пуснат корени, те ще се превърнат в поредната могъща криминална институция на Америка. Едно ново раково образувание, от което никога няма да се отървем.

— И Коневич е ключът към проблема, така ли? — попита тя, като го наблюдаваше внимателно, подпряна на месестите си лакти.

— Да, руснаците ни го казаха пределно ясно. Той е доказан престъпник, Лора. Откраднал е стотици милиони. Дадем ли им Коневич, в замяна те ни дават право да поддържаме бюро в столицата им с двайсет души агенти, с пълен достъп до всякакви оперативни данни за руската мафия. Ще ни зачислят офицери за връзка и просто ще си обменяме информация. Това е направо златна мина за нас. Ще прекършим гръбнака на руските бандити.

— Разбирам.

— Разбери и още нещо. Тоя тип Коневич ни бърка с пръст в окото, Лора. За срам и позор! Пред очите на медиите. Някакъв скапан чужденец експлоатира слабостите в нашата правораздавателна система, кара ни да изглеждаме като евнуси! Това е много опасно.

Тя потъна още по-надолу в стола си. По челото й си появиха поне още десетина бръчки. Тромбъл удобно премълча факта, че лично е наредил медийната саморазправа със семейство Коневич, че заради него случаят вече месеци не слиза от първите страници на вестниците, като по този начин е привлякъл общественото внимание към изхода на делото. Сега той вече съжаляваше за това — беше ужасна грешка, — но нямаше какво да се направи, жребият бе хвърлен.