Читать «Преследваният» онлайн - страница 218

Голицин, раздразнено и леко разсеяно: „Тоя тип така и не се обади!“

Татяна: „Кой на кого не се обади, Сергей?“

Голицин: „Юри Ходорин. Досега не е помолил моя човек да поеме охраната на фирмата му.“

Ники: „Все на някого се е обадил, това мога да ти кажа. Ще ти кажа и на кого. На някой, който не си поплюва, ама никак!“

Татяна: „Не можем просто така да го оставим. Не и сега. Тоя тип притежава два милиарда долара, Ники!“

Ники: „Само това повтаряш. Ама нали не си подлагаш ти задника на ритниците му! Казвам ти: тоя тип е хитър!“

Голицин: „Колко е хитър?“

Ники: „Миналата седмица няколко от моите хора отиват да му сложат малко динамит в един от складовете. Онзи, за който си говорихме. Изклаха ги като зайци!“

Михаил така се изсмя, че за малко не се задави с кафето си. Той бе подслушал плана им предната седмица и тихичко бе подал информацията на своя стар приятел от милиционерските години — същия, който сега отговаряше за охраната на Ходорин. Той бе свършил останалото, и то с брутална ефикасност според думите на самия Ники.

Татяна: „Възможно ли е друга групировка да ти е обявила война? Такива неща се случват във вашите среди или се лъжа?“

Ники: „Много умно, как не се бях сетил досега!“ И след кратка пауза: „Не си навирай носа в неща, които не разбираш! Никоя групировка няма да ми оставя бележки да не закачам Ходорин.“

Татяна: „Хайде, хайде, Ники! Ние инвестирахме месеци време в тази операция. «Предприятия Център» са идеалният обект. Петстотин милиона долара паричен резерв! Това са пари, Ники, в брой! Трябва да сме идиоти, за да се откажем в този момент.“

Ники, вероятно сочейки с пръст Голицин: „Той е виновен! Нали щеше да вкара свой човек вътре! Какво стана с неговия човек, а?“

Да бе, какво стана с бедния човечец? В този миг Михаил умираше от желание да се изхили в лицата им.

Настана продължително мълчание, през което Михаил се подсмихваше доволно на себе си. Той и без пари би приел да върши тази работа. Нямаше търпение да сподели чутото с капитан Юрченко, новия завеждащ сигурността на „Предприятия Център“. Двамата щяха да извият врата на бутилка водка, да се изтегнат на столовете си и да се хилят до припадък на безсилната злоба, която се изливаше от високоговорителя на коленете му.

След малко Голицин се окопити и каза: „Добре де, ще намеря начин да вмъкна свои хора при тях. А сега, как вървят нещата с оня Коневич?“

Ники, подигравателно, към Татяна: „Ами да, ти не беше ли казала, че работата е опечена?“

Татяна: „Нещата са под контрол. Тромбъл ми се обади тази сутрин. Коневич е във федерален затвор в Атланта. Тромбъл ми се закле, че е тикнал нашия общ приятел в най-смрадливата дупка на земята.“

Ники, с тон на познавач: „Чувал съм, че там имало такива пандизи, че направо не е за вярване…“

Татяна: „В момента им забъркваме такъв обвинителен акт, че техният съд ще го преглътне без водичка.“

Голицин: „Аз разполагам с експерти с десетилетен опит в този вид дела. Мога ли да помогна с нещо?“