Читать «Преследваният» онлайн - страница 214

Внезапно съдията усети, че купищата хартия в двата кашона на половин метър от дългия му нос тежат не килограми, а тонове. Той седеше и гледаше замислено кашоните, които показваха, ако не друго, печалната слава на Коневич в собствената му родина. Тази жена току-що бе казала нещо важно.

Негова светлост свали очилата си и се наведе напред.

— С особено неудоволствие удовлетворявам вашето искане Коневич да остане в ареста до изясняване на случая.

— Благодаря, ваша светлост!

— Не ми благодарете, госпожице Париш! Вместо това ме чуйте внимателно какво ще ви кажа. Искам господин Коневич да бъде прехвърлен във федерален затвор. Незабавно го махнете от този вонящ предварителен арест!

— Разбирам.

— Намерете му приятно, спокойно местенце. Не желая той да страда излишно заради очевидната ни некомпетентност. Ясно ли е?

— Имате думата ми.

Той се надвеси още по-силно напред.

— Искам да бъде настанен в някой център за задържане, който прилича повече на курорт, с тенис кортове, сателитна телевизия, с прилична храна, която да може да се яде. В приятна обстановка без стени и бодлива тел, където съквартиранти да са му образовани данъчни измамници, а не серийни убийци и изнасилвачи на деца.

— Разбирам.

— Следващия път искам господин Коневич да се яви пред мен закръглен и с тен. Да е отегчен от градинарство и от слушане на историйки за борсови спекуланти и всякакви мошеници, които се хвалят с големите си удари.

— Имате моята дума.

— Протестирам — извика от мястото си Ем Пи.

— Ами протестирайте си, това ви е работата.

С тези думи негова светлост се смъкна припряно от високия си стол и с развята тога побягна от собствената си съдебна зала.

26

Ругаха я като добиче. Чувстваше се унизена до крайна степен. Това бе първата й среща очи в очи с директора на ФБР и министъра на правосъдието и докато стискаше зъби и ги псуваше наум, Ким Париш тайно се молеше тя да остане последна. И двамата не й бяха преки началници, но имаха огромна власт и я болеше да я обиждат.

Собственият й директор наблюдаваше сцената отстрани, като видимо избягваше да се навира между шамарите.

Само преди две седмици бе навършила петдесет. С Лора Тингълман бяха на една възраст, а Тромбъл беше с дванайсет години по-млад от нея. Което не му пречеше да я навиква, сякаш беше ученичка в отделенията, дошла в час, без да си е подготвила домашното.