Читать «Преследваният» онлайн - страница 215

— Не всичко е загубено — възрази неуверено тя, като избягваше пронизващите им погледи. — Той остава в ареста. Ще дойде и нашият ред.

— Тоя тип трябваше вече да е в самолета за Москва! — изрева Тромбъл, като удари с длан по масата. — Ти провали всичко. Случаят беше опечен, но ти го провали!

— Не беше мое решението за тези руски прокурори. Бях притиснала Коневич в ъгъла, когато Джоунс извади този коз.

— Че откъде може Джоунс да знае това?! — попита Тингълман, видимо озадачена.

Ким Париш вдигна рамене и каза:

— Вие ми кажете!

Тромбъл разглеждаше съсредоточено върховете на обувките си. Записите от подслушвателните устройства в кантората на Джоунс бяха тихомълком прослушани същия следобед от екип от десет агенти. Нищо по въпроса за руските прокурори. Нито в телефонните обаждания на Джоунс, нито дори в частните му разговори с колеги от кантората. Нито дума, нито дори намек.

Той изгледа злобно директора на СИН.

— Твоята служба тече отвсякъде като сито. Тоя тип Джоунс не работеше ли едно време за теб? Явно някой от вашите прокурори му е изтропал работата.

— Може пък да е бил някои от твоите — не му остана длъжен шефът на Париш, внезапно озлобен от факта, че се опитваха да го намесят и него. — Двамата с госпожица Париш бяхме единствените, които знаехме за това. Във всеки случай не съм му казал аз.

— Кога пристигат тия руснаци? — попита Лора Тингълман, колкото да ги прекъсне. Тя не обичаше конфликтите.

— Евентуално до няколко месеца — отвърна Тромбъл и още докато го казваше, му хрумна нова идея.

— После ще минат още поне месец-два, докато предадат информацията на някой от вашите прокурори — пресметна Тингълман, обръщайки се към директора на СИН, като подбираше внимателно думите си и избягваше погледа на Ким Париш. Изразът „някой от вашите прокурори“ бе ясен намек към нея: това момиче или трябваше да се старае малко повече, или лесно щяха да й намерят заместник.

— Горе-долу така стоят нещата — отвърна шефът на Париш, който явно нямаше намерение да я защити.

— Значи, да кажем, общо шест месеца? — попита Тингълман.

Тромбъл се усмихна и кимна.

— Може и повече — каза той. — Като нищо ще отнеме цяла година. Трябва да се обадите на съдията — добави той. — Кажете му да има търпение. Подчертайте важността на случая.

Тя кимна.

Шефът на Париш каза:

— Ще зачисля още двама прокурори към екипа на Ким. Това ще ускори нещата.

Тромбъл го изгледа, сякаш беше слабоумен.

— Нищо подобно няма да направиш.

— А, така ли?!

— След като Коневич е в ареста, какво сме се разбързали?

— Виж какво, досега всички ми дишахте във врата да свърша по-бързо работата. Какво ви става, че изведнъж престанахте да бързате?

Въпросът не смути Тромбъл ни най-малко.

— Госпожица Париш досега е работила под огромно напрежение. Погледнете я само, та тя е напълно изтощена! Но скоростта на производството вече не зависи от защитата, нали така? Трябва й време да се организира, за да изпипа добре нещата.

Този внезапен прилив на загриженост сам по себе си беше тревожен сигнал. Тромбъл прекоси помещението и потупа Ким Париш по гърба.