Читать «Преследваният» онлайн - страница 212

Истината бе доста различна: Ем Пи още загряваше и тепърва щеше да се впусне в офанзива.

Той се обърна към съдията:

— Тъй като госпожица Париш помоли тези изрезки от вестници да се приемат като доказателствен материал, аз бих желал да я запитам за протокола дали тя лично вярва на всяка дума, написана в тях? Казано другояче, дали смята, че те отразяват вярно и точно действителността?

Няколко мига негова светлост размишлява върху тази доста многозначителна молба. Дали беше справедлива и основателна? Все пак нейна беше идеята целият този боклук да бъде приет за доказателство на тезата на обвинението.

— Госпожице Париш, за протокола, смятате ли, че всички тези статии отразяват вярно и точно действителността?

За момент тя замръзна. После отговори неуверено и със запъване:

— Не бих гарантирала достоверността на всяка дума, изказване и твърдение във всяка една статия. Като цяло смятам, че… въпросните материали отразяват с… хм, достатъчна степен на точност престъпните действия на Коневич.

Перфектен отговор, с който можеше само да се гордее — прецизно формулиран, премерен и предпазлив. Благодарна беше на Ем Пи, задето й бе вдигнал такава лесна топка; с ответния удар тя до голяма степен поправи вредите, които малко преди това си бе причинила.

Ем Пи продължи, не по-малко предпазливо:

— Ваша светлост, бихте ли запитали обвинението доколко е вярно това, че министърът на правосъдието на Русия изпраща тук екип от прокурори, които да представят доказателства за престъпната дейност на господин Коневич пред нейния правен отдел?

Устата на Париш внезапно пресъхна. Самата тя бе научила новината само преди два дни, и то под условие за пълна конфиденциалност. Това бе по-скоро крайна мярка, в случай че на съдията му хрумнеше да се прави на глупак и да постанови безобразно съдебно решение. Но откъде знаеше Джоунс? Как бе изтекла тази информация? Колко знаеше? Стотици въпроси без отговор се блъскаха в черепната й кутия.

— Госпожице Париш?

Тя нямаше избор, освен да каже истината.

— Да.

— Моля да я запитате защо е необходим подобен екип — помоли Ем Пи, който сам не разбираше откъде Алекс е научил тази любопитна подробност, но имаше намерение да я използва докрай.

— Не знам. Решението не е мое — каза тя, като се опитваше да се измъкне.

— Решението не е ваше? — повтори недоверчиво съдията.

Тя отвърна безпомощно:

— Това е решение на отдела.

Ем Пи прецени, че е дошъл моментът да нанесе смъртоносния удар.

— Ваша светлост, попитайте я на какво основание е взето това решение.

Негова светлост разтриваше с длани слепоочията си.

— Добра идея. И така, госпожице Париш, на какво основание е взето решението?

— Нямам представа.

За пореден път Ем Пи й се притече на помощ.

— С любезното съгласие на съда аз бих съдействал на колежката да разбудим тази мистерия.

— Не знам за нея, тя може и да не е особено съгласна, но аз лично съм съгласен, че и отгоре! — отвърна съдията, внезапно изоставил всякакви официалности. И без това от известно време го сърбеше устата да я обвини в неуважение към съда. На няколко пъти я бе хванал да лъже. Вече не й вярваше и на една дума. А сега вече се съмняваше и дали изобщо е нормална.