Читать «Преследваният» онлайн - страница 211

— Това е един нагъл, изкривен, клеветнически, позорен бълвоч, господин Джоунс! И вие го знаете. Едва ли е случайно, че репортерката ви е стара приятелка от колежа. Тя дори не си е дала труд да представи, поне формално, гледната точка на правителството. Поведението й граничи с грубо нарушение на професионалната етика.

За миг Ем Пи се сепна и спря. Откъде знаеше тази за студентското им приятелство? Имаше само един начин; през съзнанието на Ем Пи премина ужасяваща мисъл, но той с усилие се опомни и продължи:

— Ами дайте я под съд тогава! — сопна се той, докато мислите му витаеха другаде. Откога ли телефоните му се подслушваха? Кой ли го подслушваше? Колко и какво бе успял да чуе?

— Може и вас да съдя. И двамата прекрасно знаем чий е този гнусен цитат. Ваш!

— Добре де, съдете ме. Да видим дали ви стиска! — Той развя вестника под носа й като червена пелерина пред бик.

— С радост бих го направила — озъби се тя. — Ако не беше невъзможно да се докаже, щях да ви ошушкам до последния парцал.

— Спестете ми заплахите си, ако обичате. Всеки адвокат, който си струва парите, би разорил „Ню Йорк Таймс“ и би ме натикал в приют за бездомници.

— Не смейте да се държите надменно! Тя ще се оправдае с Първата поправка. А пък вие ще й пригласяте с лъжите си.

Внезапно Ем Пи смени тактиката на 180 градуса, гласът му запрелива от любезност и съчувствие. Той откъсна листа със статията, смачка го на топка и го запокити на пода.

— Знаете ли какво? Напълно съм съгласен с вас, госпожице Париш! Какво по-лошо от това да станеш жертва на вестникарски клевети и компроматна война! Някакви жалки драскачи да хвърлят кал по доброто ти име, по човешкото ти достойнство! Ако за юрист като вас е трудно да се защити, какво да каже обикновеният гражданин! Може да съди клеветника, но какви са шансовете му да получи удовлетворение? Може да твърди, че всичко са лъжи, на кой ще му повярва? Анонимните източници пускат на медиите всякакви мръсотии, а колкото по-сочна, по-пикантна е една лъжа, толкова по-бързо и по-далеч се разпространява. Един вестник я публикува, друг я цитира от него, трети я украсява, докато тръгне лавина от лъжи. И колкото са по-нагли и безобразни, толкова повече мастило отива за тях. Първо ги пускат на вътрешните страници, после на първа, накрая по кориците на списанията. Тъжна история!…

Използването на мъжки род в съчувствената му пледоария не оставяше никакво съмнение, че Ем Пи няма предвид нея. Изведнъж той усети как Алекс мушна бележка в дланта му. „Запитай я дали началниците й са помолили екип от руски прокурори да дойдат в Америка, за да потвърдят обвиненията!“ Ем Пи прочете бележката; той нямаше представа какво има предвид Алекс, нито откъде разполага с такава информация, но в случаите с ФБР и „Орангутан“ бе уцелил в десетката. Затова кимна.

Париш вече бе решила за себе си, че мрази Ем Пи Джоунс. От самото начало го бе разбрала накъде бие, но беше невъзможно да парира или смекчи контраудара му. Той я бе натикал в ъгъла и я бе принудил да мине в самозащита.

Но поне всичко приключи, помисли си с облекчение тя, когато той млъкна.