Читать «Преследваният» онлайн - страница 182

Ханрън не посмя да отговори.

Тромбъл вдигна някакъв документ от бюрото и се престори, че чете.

Ханрън не помръдна от мястото си. Вече бяха нагазили в дълбокото, а Тромбъл се опитваше да го набута още по-навътре, за да се удави. Оставаха му две години до пенсия. Беше си го намислил до най-малката подробност — скромна къщичка в близост до игрище за голф някъде във Флорида; някакви ангажименти като частен консултант, колкото да си добавя по нещо отгоре към пенсията; най-после щеше да дойде редът и на онази противна вещица, за която беше женен от толкова години — време беше да я смени с някоя по-млада, знойна мацка, която да изглежда еднакво добре по бикини и без нищо. Не, Ханрън нямаше намерение да рискува всичко това. Искаше да получи недвусмислена заповед в присъствието на двамата свидетели, които чакаха мълчаливо, изправени до стената.

Когато стана ясно, че тримата са в състояние да му висят над главата цяла нощ, Тромбъл отстъпи. Без да вдига поглед от документите, той каза:

— Този човек пребивава на наша територия под фалшив претекст. Жена му го придружава, заедно с него е дала фалшиви показания към молбата им за политическо убежище. Това я прави съучастник, който заслужава подобно третиране.

— Ясно. Кога трябва да стане това?

— Още тази нощ. Петък е и техният адвокат ще може да се намеси чак в понеделник.

В три сутринта на входната врата се почука. Както и предишния път, Алекс се заметна с халата и тихо пристъпи към вратата. Надникна през шпионката — беше Марти Бренън, техникът по поддръжката на сградата, който изглеждаше разтревожен.

Алекс отвори.

— Какво има, Мар…?

Внезапно Марти бе изблъскан встрани и в апартамента нахлу група от осем мъже, единият от които при по-внимателно взиране се оказа едра, мускулеста жена с мъжки дрехи. Агентите се пръснаха във всички посоки из апартамента и обходиха стаите, което не им отне много време, понеже стаите бяха само три.

Откъм спалнята се чу писъкът на Елена. Алекс хукна нататък, но бе задържан от двама мъже с широки рамене и грапави длани, които извиха ръцете му зад гърба и с отработено движение му поставиха белезници.

— Кои сте вие? — извика той.

— Служба имиграция! — отвърна мъжки глас откъм кухненския бокс.

— Не сме направили нищо. Имаме политическо убежище!

— Имахте. Минало време — озъби се мъжът, като се върна в хола и застана срещу Алекс. — Сега то ви е временно отнето до изясняване на случая, след което ще ви бъде отнето завинаги.

— Добре. Имаме и визи. Паспортите са в куфарчето ми — каза Алекс, като посочи с брадичка към кухненската маса, която едва се крепеше на трите си здрави крака.

Мъжът отиде до масата, отвори със замах куфарчето и извади двата паспорта. Разлисти ги, намери страниците с американските визи, хвърли им съвсем бегъл поглед, после вдигна глава и отсече:

— Очевиден фалшификат.

— Като Американската конституция, доколкото виждам.

— Претърсете апартамента — нареди мъжът на хората си. Всички с изключение на един, който си стоеше тихо в ъгъла, се впуснаха както преди да преобръщат мебели и да изсипват чекмеджета на пода.