Читать «Преследваният» онлайн - страница 184

А вместо това оня го бе нарекъл „перверзник“. Това го жегна дълбоко. Без да поглежда към великолепната, почти гола блондинка на две крачки от него, той нареди на жената агент:

— Остави я да си вземе дрехи и да се облече в банята.

Елена бе отведена; Уилсън чу ядовитите й стъпки, които се отдалечаваха по коридора.

Облегнат на стената, Алекс наблюдаваше примирено агентите от СИН, които за пореден път опустошаваха апартамента им. Малкото им вещи, които не бяха повредени и изпочупени, включително някои, които Елена с търпение и любов бе възстановила, сега бяха окончателно съсипани. Това си беше тежък, изнурителен труд и — за тяхна чест — този път никой от агентите не се усмихваше.

След още около пет минути вакханалията бе прекъсната от силни удари по врата някъде в задната част на апартамента. Плътен женски глас крещеше яростно:

— Какво правиш там вътре? Отвори вратата! Казах, веднага отвори тази скапана врата! Не се шегувам!

Изведнъж агент Уилсън от ФБР забрави предишната си сдържаност и хукна към банята в дъното на коридора. След още няколко секунди на яростни крясъци и гръмки заповеди да се отвори вратата, които оставаха без отговор, се чу силен трясък. Миг по-късно Елена отново бе домъкната в хола, този път облечена в джинси и раздърпана тениска и с войнствено изражение на лицето.

— Какво правехте вътре? — запита агентът от ФБР, като доближи лицето си на два пръста от нейното.

— Преобличах се.

— Друго?

Елена не се сдържа и се разхили.

— Не ви ли се струва просташко да питате една дама какво е правила в банята?

Човекът от ФБР направи гримаса и излая на останалите агенти:

— Претърсете банята!

След две минути един от тях се върна, хванал смутено в ръка мобилен телефон, от който капеше вода.

— Това беше скрито в тоалетната чиния.

Беше безсмислено да питат Елена дали е говорила по телефона, нито на кого е звъняла. В този момент адвокатът им сигурно вече летеше с пълна газ към „Уотъргейт“.

— Сложете й белезниците — нареди агент Уилсън от ФБР. — И да се махаме от тук.

Явно някой бе уведомил медиите, защото, когато ги извеждаха от сградата — в 3:15 ч. сутринта!, — наоколо се бе струпала тълпа възбудени репортери, които отпиваха кафе от пластмасови чашки, разменяха плоски шегички за историята на „Уотъргейт“, настройваха прожекторите си и очакваха веселбата да започне.

До момента седмицата беше сравнително постна откъм събития. Холивудските звезди се държаха неподобаващо прилично; имаше доста убийства наистина, но нито едно достатъчно кърваво и извратено, за да разчупи монотонността на новинарския поток; разбира се, обичайните за Вашингтон политически скандали, свързани с кражби и секс, си вървяха както винаги, но вече никой не се интересуваше от тях. Момчетата от службите за връзки с обществеността на ФБР се бяха разтичали с всички сили да осигурят подобаващо медийно отразяване на сензационната новина за ареста на тези двама закоравели руски престъпници. „Милионерът беглец“ бе прозвището, което бяха измислили за Коневич. Номер едно в списъка на най-издирваните руски мафиоти. Той и съпругата му бяха знаменитости, при това млади и красиви — истински медийни звезди, и на новинарските канали бе обещана сочна вътрешна информация, изпъстрена с всякакви пикантерии, които да приковат интереса на жадната за сензации аудитория.