Читать «Преследваният» онлайн - страница 181

— А какво правят нашите руски приятели? — запита Тромбъл, като се излегна назад в креслото и сплете пръсти зад тила си.

— Белият ван си е все там. Наши хора се промъкнаха до него и прикрепиха много чувствителен микрофон към каросерията. Тримата вътре са на края на силите си от бездействие. Сякаш започват да изперкват. Знаете ли какво правиха вчера например? Играха на руска рулетка, без майтап! — Той вдигна рамене. — Това май им е нещо като национален спорт.

— Друго?

— Мафията също регистрира известно присъствие. Във вторник една от техните е обиколила няколко пъти квартала. После тя и двама мъже са заели позиция в кола, паркирана на половин пряка от там. Живеят вътре, в колата. Там се хранят, там спят, нещо чакат.

Тромбъл с мъка криеше раздразнението си. От друга страна, Ханрън беше стара пушка, ветеран на безброй следения, изчаквания, преговори с похитители и всякакви други ситуации, изискващи търпение и присъствие на духа. В психологическия двубой, когато всяка от страните се опитва да надхитри другата, търпението е ключ към успеха. Този, който пръв изгуби търпение, губи играта.

Както и се очакваше, Тромбъл каза:

— Трябва да опитаме нещо различно. — После, след кратка пауза, през която се преструваше на замислен, добави: — Защо просто не ги арестувате?

— На какво основание?

— Не ме интересува! Ти измисли нещо.

Ханрън се почеса по главата.

— Можем да пробваме с някакво нарушение на имиграционните закони. Нещо дребно. Пресрочена виза, да речем. Според нашите руски приятели те са дали неверни показания, за да получат политическо убежище. Можем за по-сигурно да им друснем и едно обвинение в измама.

— Виж най-напред какво можете да изровите около визата им.

— Това е територия на СИН — отбеляза уместно Ханрън.

— Именно. Рано или късно трябва да ги въвлечем и тях. Защо не сега?

Ханрън кимна бавно. Очевидно работата беше далеч по-дебела, отколкото му бе съобщено в началото. Директорът не разкриваше докрай картите си, но това можеше да се очаква. Опитвайки се да изкопчи още нещо, той запита със съмнение в гласа:

— Значи, да ги приберем по обвинения в нарушение на имиграционните закони, така ли?

— После можем да им предявим каквито си искаме допълнителни обвинения. Ще ангажираме и медиите, може да излезем със съобщение за печата, с което здравата да очерним тоя Коневич. Засега ги искам клиенти на правосъдието.

— Искате ги? — Харнън замълча и го изгледа невярващо. — И двамата ли?

— Току-що го казах.

— А в какво се е провинила тя?

— Омъжена е за него.

Ханрън се покашля, решен да не оставя нещата така.

— Значи, казвате да я използваме, за да окажем натиск върху него? Искам да се убедя, че съм чул правилно.

Пръстите на Тромбъл си играеха нервно с преспапието върху бюрото му.

— Да съм казал такова нещо?