Читать «Преследваният» онлайн - страница 179

После двамата се измъкнаха навън също така тихо, както бяха влезли.

Подслушвателните устройства бяха германска изработка — високочувствителни, задействащи се от човешки глас. Звукът се подаваше към записващо устройство, скрито в мазето на сградата. С това отпадаше нуждата Михаил да се крие по ъглите и уличните шахти, притиснал слушалка до ухото си, опитващ се да надвие скуката и съня. Занапред щеше да се отбива по веднъж на няколко дни, колкото да прибере касетата, да зареди нова, после да си запали пура, да си налее чаша уиски и да си слуша на спокойствие.

Само преди няколко часа същите двама мъже бяха прикрепили с магнит малко проследяващо устройство към лимузината на Голицин. Друго подобно бе залепено на шасито на чисто новото беемве кабриолет, което Голицин си бе подарил в пристъп на щедрост.

Да проникнат през сложната и скъпа охранителна система в къщата на Голицин бе практически невъзможно, а и засега напълно излишно. В края на краищата кой се интересуваше какви ги дрънка дъртият плъх?!

На този етап от операцията значение имаше само къде ходи и с кого се среща.

Иля Мечников се припичаше на слънце върху шезлонга и през тъмните си очила безгрижно наблюдаваше плажа на карибския остров от стратегическата позиция на високия си балкон. През трите години, откакто бе основал „Орангутан Медия“, той не си бе дал нито ден почивка. Нито един-единствен ден. Само работа, работа, работа. И още повече работа, откакто Алекс и Елена бяха почнали да зарибяват големите фирми в Америка.

Самият той не бе съзнавал до каква степен е изтощен, докато тази принудителна ваканция не му падна от небето. Един райски остров като този, облян в слънчева светлина и пълен с всевъзможни удоволствия и изненади, бе тъкмо онова, от което имаше нужда, за да развие пружината и да забрави напрегнатото ежедневие. Слънце, ром, безкрайни плажове, красиви момичета — местни и вносни, които извиваха грациозно тела сред вълните, сякаш се състезаваха коя е с по-оскъдни бикини… Точно в този момент очите му опипваха похотливо отвисоко два породисти екземпляра под балкона, чиито бронзови тела бяха опасани с по една нищо и никаква връвчица…

Той дори не ги чу, когато влязоха в хотелската му стая. Не усети присъствието им до момента, в който тънкото въженце на примката не се впи в шията му. Болката беше дива, жестока, непоносима. Продължи около минута, докато очите му изхвръкнаха от орбитите, устните му посиняха, а ръцете му отчаяно се опитваха да разхлабят клупа.

След това настъпи мрак. Той загуби съзнание, макар че не беше умрял. Усети, че е жив, когато онези лиснаха кофа студена вода върху него.

— Какво…? — опита се да каже той, но в този миг месест юмрук се стовари върху устата му.

Иля изплю два предни зъба. Проснат бе по гръб на леглото, давеше се, в гърлото му клокочеше кръв.

— Ние ще говорим, а ти ще слушаш — каза му на руски един от мъжете. Беше огромен и страховит, близо два метра, с едри мускули, които издуваха до краен предел тъпата му хавайска риза. Ръцете и гърдите му бяха обрасли с черни рунтави косми. Общо мъжете в стаята бяха трима, смътно осъзна Иля. Другите двама бяха облечени по подобен начин — с розови или жълти бермуди, ризи на цветя, тъмни чорапи и кожени сандали.