Читать «Преследваният» онлайн - страница 178

Но на Алекс играчката очевидно му харесваше, защото по цял ден не я сваляше от ухото си. У горката Една се бореха любопитство и чувство за вина, докато час по час надничаше през шпионката и неизменно го виждаше отвън, в коридора, как крачи възбудено напред-назад, крещейки нещо неразбрано в тъпата пластмаса. Понякога си влизаше за малко в апартамента, но почти веднага изскачаше отново навън, все така долепил телефона до ухото си.

Странно.

Дори малко подозрително. Този Коневич се държи като мъж, който има връзка с друга жена, каза си Една, но веднага прогони тази мисъл от съзнанието си. Та Алекс и Елена бяха такава прекрасна двойка, толкова влюбени един в друг! Сигурно говори по работа, заключи тя. И понеже е истински джентълмен, гледа да не натоварва съпругата си. Един Господ й беше свидетел колко я дразнеше Артър навремето с нескончаемите си телефонни разговори с клиенти и съдружници, изпълнени с правни алабализми, от които не разбираше и думица.

Беше малко след полунощ, когато бравата поддаде на лекия, но умело насочен натиск на шперца и вратата на апартамента се отвори.

Двамата мъже влязоха тихо — първо Михаил Бердяев, после Игор Кобиашвили, негов колега частен детектив, на когото Михаил имаше пълно доверие и понякога го наемаше за специални задачи. През цялата изминала седмица Алекс му се бе обаждал всеки ден по телефона, като често бяха разговаряли с часове. По всичко изглеждаше, че семейство Коневич здравата са загазили в Америка. Търпението на Алекс към неговите преследвачи се изчерпваше. Отначало той бе опитал мирно съвместно съществуване — да забравят миналото и да си живеят живота, но те явно не искаха и да чуят. Освен това отново се опитваха да посегнат на неговата любима Елена. Михаил долавяше дълбока промяна у стария си приятел. Някогашният хладен разум бе отстъпил място на клокочещ гняв. След дълги разговори помежду си, в които бяха обсъдили и отхвърлили безброй идеи, накрая двамата се спряха на конкретен план.

Той обаче щеше да отнеме време. Може би месеци, ако не и повече. Михаил се надяваше неговият приятел и клиент да остане жив дотогава, за да види резултата.

Апартаментът беше голям, тъмен и празен. Обути в меки гуменки, стиснали в ръка електрически фенерчета, двамата мъже се разделиха и поеха в различни посоки. Приличен имот — с високи тавани, масивен паркет, обзаведен със скъпи антикварни мебели, поддържан в идеален ред от стопанката си. Въпросната дама — Татяна Лукина — тази нощ беше с шефа си. Без да губят време, мъжете се захванаха за работа: Михаил се зае с телефоните, а Игор — с помещенията. Един бръмбар бе поставен в телефона на салонната масичка, друг в този на нощното шкафче; на стратегически места из стаите бяха разположени микрофони. Приключиха за петнайсет минути.