Читать «Преследваният» онлайн - страница 175

Руснаците спяха на пода и всеки път когато минаваха покрай прозорец, пълзяха на лакти и колене. В кухнята беше складиран истински арсенал от пожарогасители. Във всяка стая имаше аптечки с превързочни материали.

Катя и хората й излизаха от коптора колкото бе възможно по-рядко. Една вечер двама от мъжете изтичаха за покупки и не се върнаха повече. Може би местните ги бяха пречукали или двамата просто бяха избягали, за което никой не би ги упрекнал.

Няколко седмици по-късно намериха на прага си картонена кутия с четири уши. Колкото и внимателно да разглеждаха сгърчените парчета човешка плът, те не можеха да кажат със сигурност дали действително бяха на Дмитрий и Йосиф. Действително, Дмитрий носеше обици, а ушите на Йосиф бяха големи и клепнали, но и това не беше доказателство.

Всички тези несгоди затрудняваха неимоверно много издирването на семейство Коневич. През първите няколко месеца Катя и другарите й си подаваха носовете навън само в малките часове на нощта, за да не привличат вниманието. Колата им бе отнесла немалко изстрели, докато набираше скорост по улицата. Хората на Ники контролираха изцяло кварталите с руски имигранти в града; естествено, огромната част от усилията бяха насочени именно натам. Все някога Алекс и Елена щяха да им паднат в ръцете.

Понякога до тях достигаше мълвата, че Алекс е бил засечен в този или онзи руски клуб да размахва пачки долари и да се хвали с покупките си на недвижими имоти в тузарските квартали на града. Те не се съмняваха, че това е той, беше напълно в негов стил. Справки в местните телефонни компании бяха установили, че Алекс има мобилен телефон, макар че самият номер не беше включен в указателя и компанията упорито отказваше да разкрие адреса, на който пращаше сметките му. Това бе всичко. Колкото и да дълбаеха, колкото и полицаи да подкупваха за информация, по-далеч не успяха да стигнат.