Читать «Преследваният» онлайн - страница 174

— Да ни докарат до отчаяние. Сложили са ръка на парите ни, наплашили са ни до такава степен, че да не смеем да си подадем носа навън. Намираме се в капан, като единственият ни изход е да приемем условията им. Еднопосочен билет за Русия.

— Може би просто си струва да рискуваме и да побегнем.

— Как?

— Като се предрешим и се измъкнем незабелязано. Някоя сутрин рано, докато им се спи и сетивата им са притъпени. Да измислим някаква маневра за отвличане на вниманието. — Тя го целуна леко по бузата, после се дръпна назад. — Както навремето в Будапеща. Веднъж успяхме, ще успеем отново.

— И къде ще отидем, Елена? Те имат паспортните ни данни.

— В Монтана, Айдахо, Невада. Вече не ме интересува къде, Алекс! В някой малък градец насред пустошта. В някой изоставен, забутан край. Мога да живея на горещо, студено, влажно, сухо, няма значение. В Америка има милиони нелегални имигранти. Ще се влеем в сивата икономика, никой няма да ни закача.

— Предлагаш аз да кося ливади, а ти да си намериш работа като камериерка в мотел, така ли?

— Поне ще бъдем живи, Алекс! И свободни.

Той се наведе към нея и я докосна по рамото.

— Чуй ме. Всички тези милиони нелегални имигранти имат едно предимство пред нас: ФБР не е по петите им. Не знае имената им, не разполага с физическите им описания, дори не подозира, че съществуват. Докато ние на всяка крачка ще трябва да се оглеждаме, докато един ден се сблъскаме с група мъже в сиви костюми.

— На мен просто ми писна да седя тук и да чакам.

— Имам една идея.

— Готова съм на всичко!

— За съжаление отнема време.

— Колко?

— Вероятно много. Твърде много. Така или иначе рискът е огромен, има милион неща, които може да се объркат.

Тя помълча, вперила поглед в тавана, после каза:

— Милиони неща могат да се объркат и ако си останем тук. Кажи ми какво си намислил!

Двамата припряно зашепнаха, докато мъжете в белия ван, на които ежедневната доза стонове, охкания и скърцане на легла в дома на семейство Коневич започваше да омръзва, намалиха звука и задрямаха.

* * *

На една пряка от тях жената и двамата мъже седяха сгънати на две в паркираната кола и с мощен бинокъл наблюдаваха входа на сградата от комплекса „Уотъргейт“. След цяла година безрезултатно тичане по следите на Алекс в Чикаго Катя беше доста изнервена.

В Чикаго Ники поддържаше скромен по мащабите си, но доста печеливш бизнес, който беше поверил на един полулуд, постоянно дрогиран тип. През последната година той бе приютил тримата гастролиращи убийци от Москва, подсилени с набързо събрана група от петима негови хора. Предоставената им „щабквартира“, както с апломб я наричаше той, всъщност беше мизерен коптор в едно от най-западналите гета с ужасяваща престъпност. По околните улици бродеха необезпокоявани банди чернокожи и испаноговорящи, които не гледаха с добро око на неканените руски гангстери, опитващи се — засега безуспешно — да ги изтласкат със сила от терена.

Скоро след като се настаниха в тази съборетина, тя се превърна в техен затвор, при това твърде неуютен. Местните банди бяха многолюдни, съставени от безмилостни и корави мъже. През улицата по диагонал от къщата беше разположено малко магазинче за алкохол и цигари, около което се събираха всякакви гангстери — черни и латиноси, с разноцветни кърпи на главите за отличителен знак на бандата, в която членуваха, като в нито един момент от денонощието не бяха по-малко от петнайсетина души. Отпиваха бира от кутийки, пристъпваха с танцови стъпки под звуците на усилен докрай рап, пушеха ментолови цигари и хвърляха кръвнишки погледи към отсрещната страна на улицата. Очевидно за момента спазваха някакво негласно примирие помежду си — временен съюз срещу общия враг. В продължение на десетилетия по тези улици се бяха водили кървави войни за територия. Всяка педя бетон, всяко мазе или гараж, където се шмъркаше крек, всеки квадратен метър тротоарна площ, на която можеше да застане проститутка — всичко това бе разпределяно и преразпределяно безброй пъти със силата на оръжието, завоювано и заплатено с кръв. И сега те по никакъв начин нямаха намерение да допуснат някакви пършиви руски парвенюта да се намърдат наготово на техен терен и да им отнемат бизнеса. Понякога нощем от магазинчето изстрелваха по някой и друг предупредителен откос по коптора с руснаците. Веднъж дори им бяха метнали бензинова бомба през прозореца. Ако случайно в квартала се появеше полицейски патрул, те се разпръсваха само за да се появят отново в мига, в който синята лампа завиеше зад ъгъла.