Читать «Преследваният» онлайн - страница 172

С падането на мрака в апартамента настъпваше оживление. Тия хора бяха като същински зайци. Всяка нощ в продължение на часове в микрофоните се чуваше охкане, кикотене, скърцане на матраци, от време на време по някой женски писък: „О, Боже!“, за капак на веселбата. Първите няколко пъти шпионите усилваха звука докрай, опитвайки се да отгатнат какво точно се вършеше в кревата. Защо Воронин не се бе сетил да постави поне една камера?! Нямаше да му представлява никакъв проблем, шепнеха възбудено тримата помежду си. От един момент нататък обаче редовните сексуални упражнения само допринасяха към мистериозността на ситуацията.

Сякаш Алекс и Елена знаеха, че онези отвън ги подслушват, та по този начин им се плезеха и правеха на инат.

В същото време по телефона бе настъпило пълно затишие, ако не се брояха едно-две отчаяни обаждания от адвоката им, колкото да се оплаче, че някогашните му приятели в СИН го бойкотират и не отговарят на запитванията му.

Адвокатът и някое и друго позвъняване за пица — това беше всичко.

„Какво ли правят онези отвън?“ — запита Елена с бележка, която му плъзна по масата в трапезарията.

Той погледна часовника си — беше осем вечерта, надраска бърз отговор на листа и й го показа: „Полудяват, надявам се.“ След дни на общуване по този начин двамата бяха овладели нелекото изкуство да поддържат едновременно два разговора — един на глас, на безобидни теми, колкото да залъжат слушателите си, и друг с бележки, по всички важни въпроси. Беше бавен и уморителен процес, но абсолютно неизбежен. Бъбреха помежду си на английски, а си пишеха на руски.

„Защо не си купихме по-голямо жилище?!!!“ — написа тя. „Тук се чувствам като в ковчег, Алекс! Едва дишам!“

Той й отговори: „Поне тук компанията е по-приятна, отколкото навън…“ Кой можеше да каже колко наемни убийци на мафията обикаляха из квартала, обмисляйки всякакви дръзки ходове, за да си заслужат парите! Воронин знаеше адреса им; можеше да се предполага, че бе намерил начин да го предаде на престъпната мрежа в Москва. Така или иначе мутрите знаеха къде се намират и Алекс беше убеден, че самите те не са много далеч. Всякакво излизане беше безумие. Първите няколко дни се бяха опитали да потиснат страха си, да се справят с чувството на безпокойство и отчаяние, което ги обхващаше, като наред с това поразтребят съсипания апартамент и подобрят условията си на живот. На третия ден Елена се впусна в бясно търсене на бръмбари. Откри шест. Те не се съмняваха, че има още много скрити, и бяха прави.