Читать «Преследваният» онлайн - страница 170

— И още нещо…

— Слушам те.

— Руската мафия има поръчение да те ликвидира. Не ме питай откъде знам това, просто го знам.

Алекс не би трябвало да се учудва на тази неприятна новина, но наистина бе изненадан. Изненадан и силно обезпокоен. След цял ден беди изведнъж върху гърба му се срина лавина от още по-лоши новини. Той се облегна на стената, вперил поглед в мокета под краката си.

— Поръчката е на доста солидна стойност — продължи агентът, като пристъпваше нервно от крак на крак и все така избягваше погледа му. — Един милион долара. — Той вдигна очи. — Тия типове обикновено убиват човека за пет хиляди. Ти сигурно си им много важен.

— Може би трябва да съм поласкан?

— На твое място щях да съм надрискан от страх, Коневич!

— Е, добре де, почувствах се.

— Доколкото ми е известно, през последната седмица са пристигнали три екипа, без да броим местните играчи, които са толкова много, че никой не им знае бройката.

— Твоите хора знаят това със сигурност, така ли?

— Иначе нямаше да ти го кажа.

— А откъде разполагате с тази информация? Да нямате източници в мафията?

Мъжът вдигна рамене.

— Истина е, това стига ли ти? Ако щеш вярвай, то си е за твоя сметка!

— Ако го знаете със сигурност, защо не ни охранявате?

— Защото има хора по върховете, които мислят, че не го заслужавате. Според тях вие сте извършили нещо, с което сте раздразнили мафията. Проблемът е ваш, не наш.

— И това е всичко?

— Това е всичко.

— Е, благодаря.

Минаха няколко секунди. Накрая, след видима вътрешна борба, агентът рече:

— Виж какво, не го взимай навътре. Ако нещата се изкофтят и ако внезапно ти потрябва помощ или съвет, можеш да ми се обадиш. Само не от апартамента си. И нека това си остане тайна помежду нас, става ли? — Той пъхна визитката си в ръката на Алекс. На нея пишеше: „Специален агент Терънс Ханрън“, с обичайните телефонни и факс номера. — И запомни: всеки път когато пресечеш улицата, се оглеждай и в двете посоки.

Алекс кимна. Специален агент Ханрън отдръпна ръката си, обърна се и тръгна с бързи крачки към асансьора. Алекс се върна в апартамента си, отби се за миг в работния си кабинет, после продължи към спалнята. Без да вдига шум, събуди Елена. С пръст на устните си й подаде бележник и молив, каквито бе взел и за себе си. Двамата прекараха остатъка от нощта в разговор чрез писане на бележки.

Специален агент Ханрън излезе от асансьора на партерния етаж, където пред очите на портиера го обградиха петима агенти на ФБР, извиха ръцете му назад и без да кажат дума, грубо го изблъскаха отвън на тротоара. До бордюра чакаше лъскава черна лимузина с работещ двигател.

Задната врата на лимузината се отвори и Ханрън бе натикан вътре. В отсрещната половина на седалката се бе излегнала мършава фигура. Лампата за четене над главата на мъжа беше запалена и той с шеметна скорост прелистваше купчина документи; докато го наблюдаваше, Ханрън си помисли, че съзнанието му едва ли обработва и една десета от прочетеното.

Най-после Тромбъл вдигна глава и го погледна.

— Е?

— Мина перфектно. Побърка се от страх.